Дошло е време да бъде решен въпросът за комунистическите наименования чрез закон

Андрей Ковачев, Фейсбук

На днешния ден преди 81 години два тоталитарни режима - болшевишкият комунистически режим на Сталин и националсоциалистическият на Хитлер се споразумяват за подялбата на плячката „Европа“, като я разпределят помежду си. Това споразумение води до десетки милиони човешки жертви и до огромно страдание на няколко поколения.

Европейският парламент с гласовете на основите политически групи, включително и на Групата на Европейските социалисти, определи тази дата за обща европейска дата за почит на всички жертви на тоталитарните режими. За огромно съжаление наследниците на българските комунисти никога досега не уважиха този ден за почит, както и сегашният държавен глава, който не счита за нужно да почете паметта на жертвите на тези режими. Това показва, че българското общество все още е дълбоко разединено по отношение на интерпретацията на историята на 20-ти век.

Няма как да не спомена десетките, ако не и стотици наименования и артефакти на комунистически личности и събития, довели до огромни страдания на стотици хиляди българи. Не може да не се забележи, че това разединение съществува и в почти всички политически формирования. Например, независимо от коя партия е избран кметът и от коя партия е мнозинството в общинския съвет, има ясно нежелание за промяна и историческа справедливост. Десетки са случаите, в които лично съм настоявал за такъв дебат и промяна, и те категорично са били отказвани. Не мога да не дам и фрапиращия пример с Община Бяла Слатина, където и досега смятат комунистическата терористка Цола Драгойчева за „герой“, построил собственоръчно и със свои средства пощата и поставил мрамор на площада в града. В нейна „чест“ те са гласували площадът да носи името ѝ, който без 9-ти септември и Цола Драгойчева, явно според тях нямаше да съществува. Същото се отнася за съществуващия по места култ към националните предатели Димитров (предателство спрямо Македония) и Живков (три пъти предлагал България да стане част от СССР).

Смятам, че е дошло време, след като в България със закон комунистическият режим е обявен за престъпен, какъвто е и националсоциалистическият, да бъде решен и въпросът за комунистическите наименования чрез закон. Явно е, че местната власт не желае да го реши.

Младите поколения на България трябва да знаят какво се е случило през 20-ти век, за да не станат лесна плячка на комунистически, националсоциалистически или фашистки идеологии. За да не се случи това имат огромна отговорност българските учители. Колкото и добра да е учебната програма, приета от образователното министерство, без желанието и смелостта на учителите да преподават истината, няма да има промяна.

Поклон пред всички жертви на човеконенавистния терор – болшевишки, комунистически, националсоциалистически, Холокост и фашизъм. Много се надявам един ден да можем заедно и с хората с леви убеждения в нашето общество да почетем тези жертви.

В единението е силата!