Какво е общото между Любен Гоцев, Тодор Бояджиев и Александър Терзиев? Не само, че и тримата са щатни служители на различни нива в Първо главно управление на ДС. Не само това, че и тримата имат мисия като оперативни работници под прикритие в САЩ, че имената им се преплитат по досието на – секретен сътрудник „ВИНЕР“ – Иван Асен Филипов – студент във Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“ (ВМЕИ), когато той е вербуван от 07 отдел „Научно-техническо разузнаване“ на Първо главно управление на Държавна сигурност с фикс идеята да го „изведат“ в САЩ, където 22-годишният младеж има вуйчо, който желае племенникът му специализира една година на негови разноски.

Досието „ВИНЕР“ е второто след това на „ЕГОРОВ“, по което името на бащата на кандидата за кмет на ПП-ДБ Васил Терзиев – Александър Василев Терзиев протича в качеството му на водещ офицер на „ВИНЕР“ – Иван Филипов.

Първи гласност на този случай даде електронното издание plovdiv-online.com през юли 2023 г. в статия под заглавие „Терзиев-старши вербувал министър на Костов“.

Необходимо е уточнението, че бащата на Васил Терзиев – Александър Терзиев – не е вербувал Иван Филипов, а бил негов водещ офицер. Също така Филипов не е министър в правителството на Иван Костов, а е министър на околната среда в служебния кабинет на Стефан Софиянски (12 февруари 1997 г. – 21 май 1997 г.). С настоящата публикация desebg.com хвърля светлина върху съдържанието на досието „ВИНЕР“ на Иван Филипов.

То е класически пример за авантюристичните, нереални стремежи и напъни на Държавна сигурност, в частност на научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС, да вербувани хора на всяка цена, които имат възможност да заминат в някоя от развитите западни държави и особено в САЩ. В крайна сметка досието „ВИНЕР“ е огледало на абсолютно неефективната, пропагандирана като високо професионална „разузнавателна“ дейност на Държавна сигурност, която на финала обаче има нулев резултат.

С настоящата публикация сайтът desebg.com продължава документалната поредица за досиетата на агентите на Държавна сигурност, на които Александър Василев Терзиев, бащата на Васил Терзиев, кандидат за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, е бил водещ офицер. В част 4 от поредицата се разкрива как и защо един 22-годишен младеж е вербуван за агент на НТР на ПГУ-ДС и с каква цел.

Разкриването на Иван Филипов като сътрудник на ДС

Комисията по досиетата огласява принадлежността на Иван Асенов Филипов към ДС три пъти в различно негово качество на лице, заемащо публични длъжности по смисъла на закона за досиетата.

Това става при:

проверката на министър-председателите, зам.-министър председателите, министрите и зам.-министрите през февруари 2008 г. в качеството му на заместник-министър на търговията и туризма и заместник-министър на околната среда;
проверката на ръководните кадри в Министерството на околната среда и водите през ноември 2012 г. в качеството му на главен секретар (декември 1991 – февруари 1993 г.) и началник на отдел (февруари 1993 г. – февруари 1997 г.);
проверката на членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на застрахователи и презастрахователи – Застрахователна компания „ТУР ИНС“ АД, в качеството му на „лен на управителен орган (Съвет на директорите) от 03.07.1997 г. до 31.08.1998 г.

Кой е Иван Филипов?

Иван Филипов е роден през 1951 г. в София. Родителите му са безпартийни. Баща му семейство на безпартийни. Баща му Асен Филипов завършва медицина през 1940 г. в Софийския университет. Заминава на специализация в Германия (1943), връща се през 1944 г. и е мобилизиран.

След 9 септември 1944 г. взима участие в заключителната фаза на Втората световна война. От 1956 г. до пенсионирането си работи в ИБМП „Пирогов“. Стига до длъжност завеждащ травматологично отделение в „Пирогов“ . Утвърждава се като много добър специалист. През 1969 г. е награден с Народен орден на труда – златен.

Майката на Иван Филипов е от Ботевград, дъщеря на лекар. През 1972 г., когато започва съдбата сблъсква младия човек с Държавна сигурност, той е студент последен курс във ВМЕИ „Ленин“.

Всичко започва от Любен Гоцев

В основата на вербуването на Иван Филипов стои Любен Гоцев, който след края на комунистическия режим придоби публичност като един от сивите кардинали в БКП/БСП, близък до някои от борческите фигури в началото на прехода и централен персонаж до смъртта си през 2020 г. в неформалния кръг „Монтерей“, в който пресечена точка намират бивши комунистически функционери, щатни и нещатни сътрудници на репресивния апарат на БКП, бизнесмени и бивши политици.

Любен завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) и след кратък престой в Министерството на външните работи през 1961 г. е назначен в Първо главно управление на ДС и изкарва школа в КГБ. В началото на 70-те години на ХХ век той работи в САЩ под дипломатическо прикритие в българското представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк.

От досието „ВИНЕР“ става ясно, че именно Любен Гоцев е човекът в ДС, който насочва Центъра в София към 22-годишния студент Иван Филипов.

По майчина линия младежът има вуйчо в САЩ – Крум Митрев (р. 1914 г.). През 1939 г. следва медицина в Германия. Втората световна война го принуждава да се прехвърли в САЩ, където се дипломира и остава да живее.

Офицерът от ПГУ-ДС Любен Гоцев, който няма извършена вербовка през цялата си кариера на разузнавач (виж личното му кадрово дело – ТУК), попада на името на Крум Митрев, докато проучва телефонния указател на Ню Йорк.

Обажда му се и го кани на един празник, а лекарят се отзовава. Така се запознават и започват да поддържат връзка. Гоцев дори урежда Митрев да присъства на сесия на ООН, на която лекарят желае.

Крум Митрев не е причислен към „вражеската емиграция“ от комунистическия режим и два пъти му е позволено да се върне в България. Вторият път си гостуват с Любен Гоцев.

В хода на запознанството лекарят споделя, че в България има племенник, който е студент по „Автоматика и телемеханика“, който желае да покани на негова издръжка в САЩ да специализира за една година.

Любен Гоцев докладва тази информация в ПГУ-ДС в София и колегите му започват проучване на цялото семейство, живот и контакти на студента Иван Филипов.


ДС „хвърля“ мрежата си върху семейството на 22-годишен студент

На 28 юни 1972 г. В ПГУ-ДС се утвърждава строго секретно постановление, с което се открива лично дело за оперативна разработка от капитан Александър Асенов Христов при отдел 07 „научно-техническо разузнаване) на Първо главно управление на ДС.

Задачата е пълното проучване на нищо не подозиращия 22-годишен студент. Крайната цел е той да бъде вербуван преди евентуалното му пътуване при вуйчо му в Америка, а ПГУ да запише в отчетите, че успешно е „извела“ свой агент не къде да е, а в САЩ.

Досието „ВИНЕР“ показва, че ДС събира характеристики от училища, където Иван Филипов е учил, от университета, проучва родителите му до девето коляно. Слухти в квартала за семейството и по месторабота.

Събира и проучва истинността на доноси, писани срещу бащата на момчето – лекарят в „Пирогов“.

Установява, че той има брат, който е завършил минно инженерство в Белгия и Германия като минен инженер. Преди 9 септември 1944 г. работи във фабрика за взривни материали в Твърдица, Сливенско, собственост на техния баща, която през 1948 г. е национализирана.
През 1952 г. брат му е осъден по т.н. минен процес на 15 години и 6 месеца затвор по обвинение, че е английски шпионин и умишлено е саботирал минен строеж. В затвора лежи 5 години, тъй като е амнистиран. След излизането му на свобода ДС му открива наблюдателно дело, което е закрито след 3 години поради липса на улики.

ПГУ стеснява кръга около Иван Филипов

Първо главно управление на ДС стеснява кръга около „обекта Иван Филипов“ в проучването му като събира подробни данни за най-тесния му кръг, включително и чувствителна, лична информация. Но „великите“ разузнавачи на комунистическият режим трябва да знаят всичко до най-малките подробности – с кого дружи младежът, сериозна ли е връзката му, има ли намерение да се жени и т.н?

В плана за изучаването на Иван Асенов Филипов и наредено да се изучи „здравето му, отношението му към жените и какви са намеренията му за женитба, какъв език е изучавал и степента на знанието му. Какво е развитието му през годините като ученик, наклонности. Характерът му във ВМЕИ“.

Подслушване и проверка на кореспонденцията

ПГУ-ДС изучава обстановката на жилището на семейството „с оглед на внедряване на „М-Родопи“ – мероприятие, което се свежда до поставяне на подслушвателно устройство на домашния телефон, което в случая е направено. „Мероприятието“ е извършено под кодовото име „Племенникът“. Обръща се внимание да се изучат „идейните разбирания“ на родителите на „обекта“.

Пуснато е и „М-9“ – мероприятие, което представлява следене на кореспонденията/пощата на родителите и сина им (един от томовете по досието „ВИНЕР“ представлява данните, събрани от техническия отдел на ДС по тези две „мероприятия“, б.а.).

В ПГУ-ДС установяват, Иван Филипов е „умен, способен и старателен ученик с подчертан интерес към математиката и химията“. Отличава се с критична мисъл и способност да анализира.

Има влечение към изчислителните машини. През 1969 г. е приет във ВМЕИ специалност „Автоматика и телемеханика“.

Проверката е толкова щателна, че под нея попадат и всички студенти от кръга на Иван Филипов, в който се движи. Те също са проучени – събрана е информация от всички агенти, които по някакъв начин имат допир с групата (например инструктора им по плуване, който се оказва агент на ДС, б.а.).

„Въз основа на горните данни, считам, че обектът е удачен за решаване на перспективни задачи по линия на НТР във връзка, с което предлагам да се открие дело за оперативна разработка под псевдоним „ВИНЕР“, докладва оперативният работник от ПГУ-ДС в края на щателното проучване, а датата е 28 юни 1972 г.

Разузнавачите от НТР се срещат лично със студента

На 7 септември 1972 г. разузнавачите от НТР се срещат лично с обект „ВИНЕР“. Срещата е легендирана, като студентът е привикан – чрез „военен отчетен“ на военния отдел в Коларовски район „за нанасяне да нови данни в неговия донаборен лист“

Оперативният работник от НТР заема мястото на един от служителите в стаята на военните инспектори, а там присъствал и друг служител от военните бивш дългогодишен служител в МВР, понастоящем началник на отдела.

Иван Филипов донася уверение, че е студент и в документа от срещата е описан, че е с изплашен вид от факта, че военните го търсят.

Оперативният работник не се разкрива, че е от ДС, а само изисква да попълни въпросник пред него. Задава му въпроси какво следва и от какво се интересува. Запитан е дали желае ли да работи в армията по специалността си, на което студентът отговаря утвърдително. Запитан е дали знае английски.

Легендираният като военен служител оперативен работник от ПГУ-ДС му задава въпроса има ли близки в чужбина? Младежът отговаря, че има вуйчо в САЩ, но подчертава, че не е избягал.

„Общото ми впечатление от „ВИНЕР“ , че той е доста контактен, с него може да се води сериозен разговор. Смятам, че може да се отиде на вербовка“, докладва оперативният работник, осъществил срещата под легендата на военен. „Др. Вълчев, подгответе предложение за вербовка“, е отговорът на началството.

ПГУ-ДС инсценира втора среща с „военните“

Разузнавачите от ПГУ инсценират втората среща с Иван Филипов отново легендирани с военния отдел в края на декември 1972 г. За да не събудят съмнения в студента, че викат само него, е поискано от истинските военни да призоват за подобни „справки“ в същия период и състудентите от неговата група, независимо в кои райони на София живеят.

На тази среща оперативният работник му задава въпроса има ли близки, които са осъдени (ДС има предвид братът на баща му, съден по т. нар. минния процес, б.а.), но младежът не отговаря.

След докладване на срещата оперативният работник е критикуван от ръководителите си, че не е направил извод в доклада за това премълчаване от страна на студента.

Вербуването на Иван Филипов

На 18 май 1973 г. ПГУ-ДС подхожда към вербуването на студента. В плана за вербовка е посочено, че тя трябва да бъде осъществена от оперативния работник Тодор Бояджиев, служител на отдел 07 „Научно-техническо разузнаване“, който е преминал през школа на КГБ.

Впоследствие той също има задгранична мисия в САЩ, а през 80-те години оглавява отдел 06 „Информационен“ на ПГУ-ДС, в който работи майката на Васил Терзиев.

Непосредствено след краха на комунистическата система в края на 1989 г. той става известен като първия главен секретар на МВР в комунистическото правителство на Андрей Луканов и получава генералско звание, а впоследствие е депутат от БСП.

До смъртта си през ноември 2022 г. Бояджиев е един от пропагандаторите на „големия“ професионализъм на служителите на ПГУ-ДС и „заслугите му“ към държавата, пропускайки да уточнява, че става въпрос за тоталитарния комунистически режим и управлението на ДС, което е стояло най-близо до съветския КГБ.

По неясни от досието „ВИНЕР“ Тодор Бояджиев е заместен от друг оперативен работник (споменат е само с фамилията Тодоров, б.а.) при вербовката на Иван Филипов.

„Какво мислите за Държавна сигурност“?

Той се обажда на студента като се представя служител от личен състав на държавно стопанско обединение „ИЗОТ“ („Изчислителна, Записваща и Организационна Техника“) и го кани на среща в кафе-сладкарница Хемус.

Там му се разкрива, че е от „органите“ на Държавна сигурност. На срещата присъства и друг оперативен работник Георги Вълчев.

Младежът е запитан какво мисли за ДС? Иван Филипов отговаря, че съществуването на такова ведомство е необходимо и че има добро положително мнение за работата на органите.

Тогава оперативният работник му казва, че „в негово лице ние виждаме именно такъв гражданин, който притежава качества на сериозен и делови човек и му направих конкретно предложение за сътрудничество“.

„ВИНЕР“ почти веднага даде съгласието си, като изтъкна, че е готов да поеме такъв ангажимент в името на своята Родина. „ВИНЕР“ подписа декларация за сътрудничество без да реагира отрицателно на това“, се посочва в справката за извършената вербовка. Съдържанието на декларацията е следното:

„Долуподписаният Иван Асенов Филипов декларирам, че ще оказвам съдействие и помощ на органите на Държавна сигурност. Заявявам, че ще запазя в пълна тайна връзката си с ДС и характера ѝ".

„Обучението“ на „ВИНЕР“ – да донасяш за състудентите си

Следва период на обучение на нововербования секретен сътрудник, което е абсолютно несъстоятелно, защото оперативните работници от научно-техническото разузнаване искат от него да донася за… своите състуденти.

Принуден от настойчивостта на водещия му офицер младежът дава най-общи данни, от които в ПГУ-ДС не са доволни изискват по-задълбочени донесения, без да разясняват какво общо има това „мероприятие“ с научно-техническото разузнаване. Иван Филипов не подобрява своето „разузнавателно“ обучение.

Водещ офицер става Александър Терзиев

Така след тази безсмислена вербовка на „перспективен секретен сътрудник“ се оказва, че НТР се оказва в без перспектива по работата с „ВИНЕР“.

Сменят се няколко оперативни работници и през юни 1974 г. секретният сътрудник е прехвърлен от оперативния работник Димитър Тарашманов на ръководство на друг оперативен работник Александър Терзиев от 07 отдел на ПГУ-ДС, бащата на днешния кандидат за кмет Васил Терзиев.

След половин година „ръководство“ лейт. Александър Терзиев подписва строго секретно предложение за сваляне на делото „ВИНЕР“ в архив.

„Основната цел на провежданите в „ВИНЕР“ срещи бе извършване на възпитателна работа и изучаване на личните и деловите му качества. Поставени са му две задачи – да напише сведения за колегите си в института и за роднините, които той не изпълни достатъчно задоволително“, пише водещият офицер Александър Терзиев.

Той се мотивира, че предвид на липсата на разузнавателни възможности и близка перспектива за използването на „ВИНЕР“ преди отбиване на военната служба, т.е. 1977 г., предлага делото да бъде свалено в архив „до създаване на реални предпоставки за използването му по линия на НТР“. Това и става.

Забележка: Още дни преди началото на настоящата документална поредица журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му предостави контакт с баща му Александър Терзиев за евентуален коментар или позиция, ако той желае да направи такива, тъй като това е негово право. Към момента на публикацията журналистът не е получил отговор.

СЛЕДВА: Как и защо „ВИНЕР“ е размразен през 1989 г.