Тази сутрин по БНТ в коментар за подредбата на листата на ГЕРБ в Кърджали г-н Цветан Цветанов каза буквално: „Направили сме едно многообразие, съобразявайки се с присъствието както на българи мохамедани, така също на български турци, така също на християни“.

Двата израза „българи мохамедани“ и „български турци“ са не просто некоректни в съдържателен план, но се възприемат като обидни от една значителна част български граждани. Политик от нивото на Цветанов е длъжен да знае, че името на вярата, която изповядват българските граждани – мюсюлмани, е `ислям`, или `мюсюлманство`, а не `мохамеданство` и затова последователите на тази религия са мюсюлмани, а не мохамедани.

Мохамед е последният пророк на мюсюлманите, но вярата не носи неговото име.

За г-н Цветанов е полезно да знае, че терминът, или изразът „българи мохамедани“ е част от идеологическия „категориален“ апарат на комунистическия режим на Тодор Живков, който проведе Възродителните процеси през `71-`73 и `84-`89 година.

И точно на него, на г-н Цветанов не му отива да изпълва политическото си говорене с комунистическа лексика.

Що се отнася до израза „български турци“, той, макар и косвено, също кореспондира с идеологията на Възродителния процес, защото ние, представителите на турското малцинство в България се самоопределяме като `български граждани – етнически турци`, което е доста по-различно от „български турци“.

Питаме се с подобни изрази ли Цветанов и ГЕРБ ще търсят доверието на българските граждани от етнически и религиозно смесените райони.

„Език мой, враг мой!“