"Не мисля, че анонсираните основни идеи за нова конституционна уредба разкриват цялостна и кардинална промяна на установения конституционен моде"л, казва в интервю за dw.com по повод предложението на премиера   доц. д-р Христо Христев, адвокат и преподавател по право на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Като полезно бих определил предложението за въвеждане на механизъм на индивидуална конституционна жалба, което би позволило постигането на много по-високо равнище и обхват на защита на основните права на гражданите от тези, които имаме понастоящем“, каза още той.

И допълни: „Измежду анонсираните от премиера намерения, единственото, което касае пряко политическия живот и в този смисъл вероятно е израз на някаква идея за „рестарт на държавата“, е намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Отвъд популисткия привкус, който носи тази идея, при запазване на сегашната формула на властови функции и съотношение на правомощията на основните държавни институции, в нея едва ли можем да видим „рестарт на държавата".

Доц. Христев каза също  „С оглед на това ми се струва, че зад искането за свикване на Велико народно събрание всъщност се крият други, тяснополитически цели, а не действителен стремеж да бъдат преодолени дефицитите на действащата конституционна уредба. Ако прегледате конкретните правила, на които се подчинява свикването на ВНС и приемането на нова конституция, ще видите, че, ако се тръгне по пътя на тази инициатива, най-малкото провеждането на избори остава за пролетта на следващата година. Второ, очевидната цел на тази маневра на г-н Борисов, според мен, е да изземе инициативата на протестиращите и опозицията, да промени фокуса на обществения дебат, който се доминира от протеста вече повече от месец, и като цел максимум, да се опита да пренареди картите на политическата игра в перспективата на предстоящите избори, когато и да са те.“