Тревожно е покачването на заболелите от захарен диабет. В България заболелите са достигнали близо 8.8%, което е половин милион българи. Това заяви по БНТ Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и председател на Българската диабетна асоциация.

През 2015 година в световен мащаб заболелите от захарен диабет са 415 млн. Очаква се през 2030 г. техният брой да достигне близо 500 милиона. България не е изключение от общата тенденция. Докато през 1992 г. сме имали около 3% заболеваемост, което е около 250 хиляди души, вече гоним 8,8%, което е половин милион българи. Тревожната статистика съобщи в студиото на "Денят започва" Ива Даскалова, началник на клиниката по ендокринология и председател на Българската диабетна асоциация.

Над 46,5% в световен мащаб са недиагностицирани.

Друго тревожно състояние е преддиабетът и затлъстяването. В световен мащаб през 2017 г. 305 милиона души страдат от тези състояния, а през 2025 г. се очаква техният брой да стане 419 милиона.

В България няма точна статистика на преддиабета, но това е състояние, с което трябва да се борим, заяви Даскалова.

Това състояние е на т.нар. рискови групи. На първи място това са хората със затлъстяване и наднормено тегло. В България има 60% хора с наднормено тегло и около 20 % със затлъстяване, съобщи Даскалова. Тя препоръча хората с талия при жените над 80 см, а при мъжете над 94, непременно да се изследват. 

Стресът има огромна роля за появата на диабет. Неслучайно се казва, че щастливите хора не боледуват. Заболяването се диагностицира чрез изследване на кръвната захар, добре е да се прави на 6 месеца. Най-добре е изследването на кръвната захар да се прави два часа след хранене.

За нормално се смята, ако захарта е между 3,9 милимола на литър (mmol/l) и 5,5-6,1 mmol/l. Американската диабетна асоциация поставя тавана на 5,5mmol/l , а Световната здравна организация - на 6,1mmol/l.

Когато кръвната захар е под 3,9 mmol/l, говорим за хипогликемия. Ако тя се наблюдава при хора, които нямат диабет, в зависимост от общото им състояние тази ниска стойност може да се понася добре от организма. Но ако има чести хипогликемии (пак при здрави хора), тогава вече се налага да се открие причината за възникналия проблем. Ако стойността на захарта падне под 2 mmol/l, това може да издава тумор на панкреаса - т.нар. инсулином, когато жлезата произвежда много инсулин и това води до ниската кръвна захар.
Ако при болни с дългогодишен диабет кръвната захар падне под 3,9 mmol\l - много е вероятно те да не усещат нищо. Други като тях обаче може да започнат да се изпотяват, стават раздразнителни, наблюдава се безпричинен смях.

Принципно на кръвната захар влияят външни фактори като стрес, понижена двигателна активност, хранене, както и вътрешни фактори като хормоните. С две думи процесът на регулация на кръвната захар е много сложен.

Какво обаче издават повишените нива - т.нар. хипергликемия? Симптомите са различни - от необичайна жажда до отслабване и често и обилно уриниране. Но те се изразяват при по-значими хипергликемии. Възможно е също да се отключи сърбеж по гениталиите, трудно заздравяване на рани, склонност към инфекции, поява на гъбички по ноктите на краката, които карат пациента да потърси лекар и точно така се установява диабетът.

Уязвими групи за заболяването са затлъстелите, хората, които се хранят неправилно, тези, които имат генетична предразположеност или които пият медикаменти, повишаващи кръвната захар и секрецията на инсулин. Заплашени са и българите, преживели трансплантация, тъй като им се дават имуносупресори и кортикостериоди. Или жените по време на бременност. При тях се наблюдава т.нар. гестационен диабет.

Кръвната захар може да се повиши и при оперативни интервенции, при инфекциозни и възпалителни заболявания. А след като се овладеят те, трябва да се уточни какво е състоянието на въглехидратната обмяна - това става чрез т.нар. глюкозен тест. Неколкократно измерена кръвна захар над 11,5-12 mmol/l вече издава диабет.

Българските лекари като своите колеги от ЕС разполагат със съвременни медикаменти, с които контролират диабета. Най-модерното лечение, независимо срещу кой тип захарна болест е, се осъществява чрез инсулиновите помпи.
В ЕС здравните фондове ги покриват напълно или само консумативите им. У нас не се поема нищо.