България ще бъде повлияна от спада на стопанската дейност на нашите партньори, най-вече в Европейския съюз, но това едва ли ще доведе до спад у нас, а по-скоро до нисък растеж.

Инфлацията най-вероятно ще намалее през тази година, но това не означава, че цените ще се върнат на изходна позиция.

През 2024 г. е малко вероятно да се присъединим към еврозоната.

Това заяви икономистът и философ доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

С него разговаряме за рисковете и предизвикателствата, пред които ще бъде изправена България през новата 2023 г. На първо място, когато говорим за тях не можем да подминем политическата нестабилност, която не е нов феномен. Според доц. Станчев тук не може да се очаква някаква радикална промяна и това ще доведе до няколко ефекта.

„Първият ефект е, че ще бъде направен сериозен опит за съставяне на правителство с третия мандат, който най-вероятно ще бъде даден на „Български възход“. Вторият ефект е, че избирателите ще осъзнаят, че нито една партия няма да има достатъчно мнозинство за съставянето на кабинет в следващите парламенти. Това ще доведе до нормализиране на политическия процес, но това ще бъде една нова нормалност. Т.е. много избори, но без ясни мнозинства при относително ниска избирателна активност. Дори промяната на Избирателния кодекс няма да доведе до значителна победа на когото и да било“, заяви икономистът и философ.

Той прогнозира, че един бъдещ парламент ще направи опит за стабилизиране на публичните финанси и съкращаването на разходите. Това съкращаване, според него, ще зависи от другите рискове.

„Ако вземем предвид икономическите рискове, те продължават да бъдат предимно външни. Във вътрешен план политическият риск е свързан с нестабилността на публичните финанси и невъзможността народните избраници и правителствата, независимо дали са редовни или служебни, да осъзнаят, че хората и фирмите се държат нормално в тази ситуация“, каза доц. Станчев.

Той не очаква чисто икономически рискове, които произтичат от поведението на хората или фирмите. „Всички данни до момента говорят за относително рационално поведение и на едната, и на другата група. Това, което се случва е, че хората продължават да вярват на банките, продължават да спестяват и да намаляват потреблението си, а фирмите се държат така, както трябва да се държат в условията на висока инфлация. Данните за последните 15 месеца показват, че фирмите, очаквайки високи цени, са заредили материали и оборудване за следващ период, т.е. ще продължат да произвеждат“, заяви доц. Станчев.

По отношение на кредитната система, той отбеляза, че спестяванията на фирмите леко намаляват, а на домакинствата се запазват на относително високо ниво при намалено потребление.

Според него външните рискове са по-важни и до голяма степен те не са само резултат политиката на ЕЦБ и последвалата рецесия. „Рецесията е следствие не само на войната, но и на политиката на ЦБ от последните десетина години. България вероятно ще бъде повлияна от спад на стопанската дейност при основните партньори, най-вече в ЕС. Това не е задължително да доведе до спад. Нисък растеж – да, спад – не е много сигурно“, смята икономистът.

Той вижда прилики между 2023 и 2009 г., когато има външни въздействия и е регистриран спад на икономиката.

„За разлика от 2009 г., днес имаме висока заетост, с 50-60% по-високи доходи в реално изражение. Хората биха понесли и рецесия относително по-лесно, отколкото през 2009 г. и няма да има такава безработица. Тогава тя стигна до 13%. Другото важно нещо е, че изглежда невероятно да има големи фалити на компании, както беше тогава с „Кремиковци“, които имаха 5% от икономиката. В момента, в който металургичният комбинат фалира, фалираха или бяха пред фалит около 400 предприятия. Фалира Бургас като пристанище, две пристанища на Дунава бяха пред фалит. БДЖ загуби 25% от приходите си, а НЕК – около 18%, „Булгаргаз“ – около 30%. Това в момента няма да се случи“, обясни доц. Станчев.

Единственият риск в тази ситуация остава войната на Русия в Украйна и по-специално политиката на Кремъл за налагане на ембарго и съкращаване на доставки, както това се случи с природния газ миналата година.

„Нищо чудно подобно нещо да се случи сега с петрола. Това може да означава възникването на сериозни проблеми, които могат да доведат до затварянето на „Лукойл Нефтохим“. А това е голям завод, който има най-съществен принос към публичните финанси, извън данък печалба, но всичко останало – ДДС, акцизи, социални осигуровки и подоходен данък са доста голям приход, който възлиза средно годишно над 1 млрд. за последните 10 години. Това е единственият по-сериозен геополитически риск“, не изключи доц. Станчев. Той е категоричен, че в никакъв случай не трябва да се допуска победа на Русия в Украйна, защото това ще означава нови войни.

По отношение на инфлацията, която най-много безпокои българските граждани, икономистът прогнозира нейния спад. Една от причините за нейното намаляване е успокояването на цените на горивата. Ниските цени на природния газ в момента са отражение на това, което се очаква до края на зимата. „Каква ще бъде ситуацията по-нататък е трудно да се предвиди. Най-вероятно няма да има такива скокове, каквито имаше миналата година поради простата причина, че руският внос беше заместен с друг внос“, заяви икономистът.

Доц. Станчев смята, че имаме малък шанс да се присъединим към еврозоната през следващата година.

„Това ще зависи преди всичко от това как изпълняваме двата фундаментални критерия. Третият, който е специфичен и е само за България, може да не му се обърне внимание. Става дума за уникалното изискване към България да се справи с корупцията и организираната престъпност, което фигурираше в комюникето на ЕЦБ от 10 юли 2020 г.“, каза той.

Фундаменталните критерии, които са проблематични, са свързани с високите бюджетни дефицити и нестабилността на публичните финанси. Според доц. Станчев е възможно успокояване на бюджетния дефицит, ако се спрат всякакви помощи и най-вече енергийните.

„Това не виждам как ще се случи. Може би служебно правителство по-лесно ще вземе такова решение, но дали то ще бъде потвърдено от парламента никой не знае. Тук отговорът е по-скоро не“, каза доц. Станчев.

Другият фундаментален критерий е свързан с инфлацията.

„Той зависи от това каква е средната инфлация в еврозоната и ЕС. Правилото е, че България ще бъде сравнявана с 4 страни, не е ясно кои ще са те. Но пак ми се вижда неизпълним и този критерии. За 2024 г. крайно невероятно е да се присъединим към еврозоната“, каза доц. Красен Станчев. /БГНЕС