"Въпросът за разумния срок в публичното право е различен от срока в частното право, тъй като в частното право тогава, когато няма срок, се дължи веднага, в публичното право разбирането е, че това е с оглед конюнктурата или някакви други събития, които могат да повлияят на хода на политическия процес". Това заяви в интервю за БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”:
"Поради тази причина през изминалата година разбирането, че седемте дни, които има групата да определи кандидат за министър-председател, вече са тълкувани по различен начин. Нормално е това да дава възможност тази година на парламентарната група отново да разтегли срока. Миналата година договорката за разтеглянето на срока не е била само с президента, всички политически субекти са искали да се извършат определени промени, респективно да има стабилност при разпускането на Народното събрание. Сега не мога да кажа дали всички искат или не искат, дали са се обединили около това, че отиваме на избори в края на септември – началото на октомври, но вижте как изневиделица според тези, които не следят други съпътстващи дейности, в случая решението на Конституционния съд, могат да променят дневния ред".
"Не може основание за забавяне на мандата да бъде нещо друго освен съставяне на правителство или опит за съставяне на правителство" - добави още доц. Наталия Киселова.
Коментари (0)