“Моето очакване е да има правителство, но съм много скептична за възможността то да се реализира“. Това каза в интервю за БНР доц. Татяна Буруджиева, политолог и преподавател. 

ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ водиха преговори по законодателната програма на Народното събрание, но отричат да водят такива за съставяне на редовен кабинет. Това ни казва, че хората от “Продължаваме промяната“ смятат, че парламентът може да работи без да има избрано правителство, а това е абсурдно и невъзможно, аргументира теза си тя.

Според Буруджиева не можеш да каже, че “ще сътрудничиш, за да се случат някакви неща, но всъщност няма да дадеш възможност те да се случат, защото няма да изберем онези, които да ги правят, така че тези да се случат“, коментира политологът. 

“Все пак картината на тази обща пресконференция, в която стояха едни до друг представителите на тези две политически сили, показва, че е възможно да се получи някакъв вариант, в който да имаме правителство, но мисля, че не само ние, но и самите политически партии, все още нямат идея как да стане това“, изразява умерен оптимизъм Татяна Буруджиева.

По нейните думи имаме уговорена рамка на бюджета, което е стъпка напред, но нямаме особени крачки към създаване на правителство. Въпрос от особена важност става в кой ще е третият мандат и дали всъщност с третия мандат, при краха на първия и втория, може да се случи нещо.

Буруджиева подчертава още, че колкото и до продължаваме да правим избори, това ще е казуса – първите две политически партии са заедно във властта, под една или друга форма.

По думите на Буруджиева през изминалите години, когато е ставало въпрос за пари, нещата са получавали своето разрешение в политиката. По различни програми в различните периоди това се е получавало, но въпросът според нея не е само в парите от Европа. 

Тя твърди още, че служебното правителство няма политически хоризонт пред себе си поне по конституция и по правилата, затова “парите започват да не са на мястото си, но което обичайно би трябвало да бъдат, както политическото и политиките са загубили своето място“.

“Не знам дали това е някакъв преход и някакво отиване в ново състояние, но загубваме основни параметри на състоянието, наречено “демокрация“, като те са свързани с това как се упражнява властта“, казва още тя и подчерта: “Българинът все по-малко започва да разбира защо се упражнява властта изобщо и какъв и смисълът от едни избори, а това е много тежък въпрос и тежко съмнение от гледна точка на самата демокрация“.