Неприятностите за германското правителство започнаха още през 2016 г., когато гражданите на Обединеното кралство гласуваха “за” излизането на Великобритания от ЕС. Защото почти никой в Берлин не очакваше, че това ще се случи. Месеци по-късно Доналд Тръмп стана президент на САЩ. Това също беше много изненадващо. А кулминацията в тази злополучна поредица обаче е предсказуема: следващият британски премиер вероятно ще се казва Борис Джонсън.

Борис Джонсън има съвсем други представи за света и шокира берлинските политици - точно както Доналд Тръмп. Джонсън, подобно на Тръмп, не дава и пет пари за организации като ЕС, които обвързват голям брой държави. И двамата искат да направят своите нации отново "велики" и "свободни", пише анализаторът.

Тръмп вече няма търпение да види Джонсън като премиер на Великобритания и се подиграва на Мей, че била твърде отстъпчива в преговорите за Брекзит. Тази седмица критичният към Тръмп и благоразположен към ЕС британски посланик във Вашингтон беше принуден да подаде оставка: негови записки, съдържащи унищожителна критика спрямо Тръмп, бяха изтекли в пресата. Джонсън дори не си помръдна пръста, за да го защити. Явно е, че така подготвя почвата. И отсега вече е ясно: Тръмп ще предложи на британците демонстративно изключителен търговски договор веднага след Брекзит. Той и Джонсън не само се разбират добре, те имат и обща мисия: искат да покажат, че международната политика може да бъде много различна - със сигурност по-различна от тази, на която са свикнали в Брюксел, и най-вече в Берлин.ичко тези планове, разбира се, ще претърпят неуспех и Великобритания ще остане изолирана и бедна. В Германия са напълно сигурни, че това ще се случи и вече злорадстват за момента, в който Джонсън и заблудената половина от британското население ще станат свидетели на този провал. Икономически почти всичко потвърждава тази теза. Но същевременно напълно се пренебрегват историко-психологическите асоциации, на които Джонсън съзнателно служи: духът на 1940-те, когато Великобритания се изправя сама срещу тогавашното германско превъзходство. Биографът на Чърчил, Джонсън, вижда себе си като втори Чърчил, колкото и абсурдно да изглежда това.