Решението на Доналд Тръмп да увеличи значително военния бюджет на САЩ е доста неприятна новина за Москва. Очевидно обаче тя няма да е последната, пише анализаторът Константин Егерт в коментар за Дойче веле.

Президентът на САЩ произнесе първата си реч пред Конгреса, в която имаше и една лоша новина за Кремъл: шефът на Белия дом ще иска допълнително 54 милиарда долара за военни нужди. Тази сума представлява почти една десета част разходите на САЩ за отбрана, но цели 80 процента от военния бюджет на Русия.

Още по-интересно е това за какво ще изразходва Тръмп тези допълнителни средства, а именно - за модернизиране на ядрения арсенал на страната и неговите носители, които и без това повечето експерти смятат за най-модерните в света. Парите ще бъдат вложени и в нови кораби за ВМС и засилване на военното присъствие в потенциално горещи точки на света, като Южнокитайско море, например (много здраве на Пекин), или Ормузкия проток (поздрави също и на Техеран). Освен това Белият дом иска да инвестира сериозно в развитието на системата за противоракетна отбрана (много здраве на Пекин, Техеран и най-вече на Москва).

Разбира се, САЩ няма просто да напечатат тези пари. Според плана на Тръмп, те ще бъдат икономисани от други сфери. Така например драматично ще бъдат съкратени средствата за екологични програми, които при Барак Обама се радваха на одобрението на Белия дом. С по-малко средства ще трябва да се оправя също и Държавният департамент, чийто бюджет също ще бъде значително съкратен. Естествено, орязани няма да бъдат заплатите на дипломатите, а помощите за чужди държави и международни организации. Което пасва на лозунга на Тръмп "America first".

Мнозина в Сената не са съгласни с предложенията на Тръмп, които самият той нарича "исторически". Председателят на Комисията за въоръжените сили Джон Маккейн заяви, че 54 милиарда долара едва ще покрият загубите от инфлацията, затова той нямало да гласува за такова "мизерно" увеличение на военните разходи. Битката за бюджета може да продължи няколко месеца, затова е рано да говорим още за конкретни суми. Ясно е само, че Тръмп възнамерява да изпълни голяма част от предизборните си обещания и действително е решен да трансформира американската политика и американската икономика.

Тръмп се превръща в проблем

Политиката на Доналд Тръмп все повече започва да причинява главоболие на руското ръководство. И работата не е само в увеличаването на бюджета на САЩ за отбрана. Та нали винаги е било така - руските военни разходи (в най-добрия случай) са съставлявали най-много 1/7 или дори 1/8 част от американския военен бюджет. Работата е в промяната на тона на Вашингтон в общуването му с останалата част на света.

В продължение на 25 години след разпада на Съветския съюз, руското ръководство и руското общество най-трудно са понасяли не моментите на разногласия или на кризи със Запада (операцията на НАТО в Югославия, войните в Грузия и Украйна), а периодите на безразличие - когато почти никой във Вашингтон не се е интересувал от мнението на Кремъл по въпросите на външната политика.
Впрочем още от 2000-та година, откакто е президент, Владимир Путин не е спирал да се занимава точно с това - да направи Русия отново силен глобален играч - във външната и отбранителната политика. И, ако се вярва на социологическите анкети, руснаците смятат това за едно от главните постижения на Путин.

Доналд Тръмп вижда в Русия свой съюзник във войната срещу радикалните ислямисти. Но това е единственото, което се знае относно бъдещите му взаимоотношения с Москва. По информация на CNN, той е разпоредил на военните да подготвят предложения за американска сухопътна интервенция в Сирия. Сигналът, който отправя Вашингтон към Москва с това, а и не само към нея, е недвусмислен: "Ако искате, участвайте. Ако ли не, ще се справим и без вас, само не ни пречете".

По време на европейската си обиколка през февруари, военният министър Матис и вицепрезидентът Пенс увериха страните от НАТО, че Алиансът си остава стълб и за сигурността на САЩ. Същевременно те призоваха канадците и европейците да се вслушат в съвета на Тръмп и да увеличат военните си разходи. Някои съюзници вече го сториха, а шегата (или заплахата) на руските националисти, че нашите МИГове ще кацнат в Рига, все повече губи актуалност. Най-късно до 7 години Русия ще се окаже с един още по-боеспособен и сплотен западен военен съюз край границите си.

Съкращаването на разходите по американските програми за международна помощ също може да развали плановете на Москва. Вече е ясно, че Държавният департамент няма да има средства за финансиране на програмите за подкрепа на движенията на хомосексуалните, лесбийките и транссексуалните. Републиканците, за разлика от демократите, ги смятат за ексцеси на политическа коректност. Но това изтръгва от ръцете на Кремъл пропагандаторския коз. Зловредните американци ще престанат да протягат мръсните си лапи към традиционните руски ценности.
Защото Москва не им е важна
В продължение на 4 години във Вашингтон ще управляват изявените консерватори. Само че вашингтонските "ястреби" не изгарят от нетърпение да разтворят широко обятията си за Москва. Защото тя не е важна за тях - нито във военен, нито в икономически план, да не говорим за морално-етичния аспект на въпроса. Разбира се, че Кремъл може да напомни за руското величие чрез нова "малка победоносна война". Но отсега е ясно, че това ще бъде много по-рисковано начинание, отколкото при Обама.
На Кремъл му остава да укрепва политическия режим вътре в Русия, защото на този етап Вашингтон изглежда не се вълнува особено от правата на човека. И защото непредсказуемият Тръмп може да поднесе сюрприз и в това отношение. Главното е сега да бъде намален градусът на активността и да не се правят нови експерименти с МИГовете. Изглежда, че това е най-доброто, което днес може да си позволи руското ръководство.