ДПС не са оптимисти за съставяне на редовно правителство в рамките на новото Народно събрание. Песимизмът им е резултат на провелите се днес бюджетни консултации между парламентарно представените партии (без "Възраждане", "Демократична България" и "Български възход"). Те бяха инициирани от БСП и посветени на макрорамката на държавния бюджет за следващата 2023 година.
Това отговори на въпрос на News.bg заместник-председателят на ДПС и бъдещ депутат Йордан Цонев.
"Не, не съм оптимист", лаконично-критичен бе той.
Общо взето имаше диалог, но не и резултат, всички представиха идеите си - така обобщи пък резултатът от проведените бюджетни консултации Цонев.
"Не (нямало е консенсус по конкретни мерки). Да, всички сме на мнение, че компенсациите трябва да продължат, но въпросът е по какъв начин, в какви размери и откъде ще се финансира всичко това."
Цонев подчерта изрично и двукратно - изключително е важно да има мнозинство, което да прави бюджета и да поеме отговорност за него. "Тук обаче не говорихме за мнозинства, а за това, ако все пак не се стигне до съставяне на кабинет, как да се направи бюджетът."
"Общо взето проблемите ги знаете - всички кризи искат мерки, а обезпечеността на мерките е с дефицита. Проблемът на дефицита пък е как ще се финансира, тъй като ситуацията на дълговите пазари е комплицирана, да го кажа меко - лихвите растат, не може да се правят добри дългови сделки и ситуацията ще се усложнява. Не само за България, в цяла Европа е това", добави още той.
Още от България
Очаквано! Костадин Костадинов е кандидатът за президент на „Възраждане“, Волгин за вицепрезидент
Преди номинацията от "Възраждане" са направили и социологическо проучване сред своите симпатизанти.
ЦИК ще определи с жребий номерата в бюлетината за президентските избори утре
Жребият ще се състои на 23 септември, сряда, от 15:00 ч. в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър I“ №1
US конгресмен: С българския външен министър обсъдихме руската заплаха, Китайската комунистическа партия и нейните технологии, които Вучич внася
Темата за китайското технологично влияние в Сърбия е част от по-широкия дебат във Вашингтон за позицията на Белград между Европейския съюз, САЩ, Русия и Китай