Димитър Иванов

Почти седмица след поредните предсрочни парламентарни избори политолози, социолози, психолози, антрополози, журналисти и пр. анализатори на родната действителност разчетоха отново с клишета вота за ДПС. За пореден път акцентът остана върху твърдото, почти военизирано ядро послушен и верен избирател, и естествено мощна подкрепа от Турция, представена като вреден данайски дар. Извън зомбираните представи за ДПС, от обществото бе скрита голата истина – на 14 ноември 

корпорацията на Доган заби под дъното,

а ерозията на традиционната електорална база отдавна е разбила и обезличила мита за "партията юмрук".

На изборите на 11 юли мислехме, че Сараите са достигнали абсолютно дъно, получавайки едва 292 439 гласа, от които 263 хил. вътре в страната. 14 ноември опроверга тези нагласи. Новата реалност се оказа истинска катастрофа –  ДПС получи подкрепата на 253 000 избиратели в страната. Това са 10 000 гласа по-малко, които са се стопили за четири месеца. Патовата ситуация може да бъде оценена реално, само ако се абстрахираме от дошлите от Турция и чужбина 88 хил. гласа подкрепа. 

За да измерим достоверно жизнения статус на ДПС е важен  

анализът на вота в страната

Той показва какво се случва с корпорацията на Доган и как се движат механизмите й. Това фактологично е най-големият провал на Сокола  от създаването на Движението (виж в края на текста подробна статистика за изборните резултати, б.р.). 

Да погледнем цифрите в 15 района, които са традиционни за избирателя на ДПС, заради присъствието на етнически турци и мюсюлмани, които формират вота там. Естествено има и едни други 15 района, в които гласуването е почти изцяло корпоративно за ДПС. Въпреки компенсациите от корпоративните гнезда, на 14 ноември подкрепата за Сараите в така наречените смесени райони е с 20 хил. гласа надолу в сравнение с 11 юли. Но ако се върнем още четири месеца назад, загубата спрямо 4 април е още по-катастрофална – цели 60 хил. гласа минус. Цифрите са красноречиви: в Благоевград подкрепата е с 500 гласа по-малко, 800 в Бургас, 150 във Варна, Кърджали – 4 хил. гласа надолу, Пловдив област – 700, Разград – 3300, Силистра – 1544, Смолян – 600, Стара Загора – 1800, Търговище – 1600, Хасково – 400, Шумен – над 1600 и т.н. 

В корпоративните райони, където ДПС разкешва за всяка подкрепа или контролира вота чрез кметове, бизнесмени и други зависимости, имат прираст този път с 10 хил. гласа. Резултатът е въпреки спец операциите на Бойко Рашков и плакатната му битка с търгуването на избори. 2300 гласа повече са взели Сараите във Велико Търново. Мястото е знаково, защото тук се позиционира новата крепост на Делян Пеевски. Във Видин и Враца прирастът е с по 500 гласа, в Монтана – над 1000, в Пазарджик – 2500, в Плевен – 1500, София област – 700. 

Измамата и илюзията със силното присъствие на Сараите в политическата система на България, освен че се подхранва от провала на така наречените анализатори, се дължи и на гласовете от Турция и ниската избирателна активност в страната. При още по-ниска избирателна активност, разчитайки все още на макар и топящия се твърд електорат, ДПС може да се окаже и втора политическа сила при едни евентуални избори.

„В действителност никога преди  ДПС са нямали по-слаб резултат от сега. Проблемът е, че от 2016 години насам 

партията е в тежка идеологическа криза

Последните седем национални избори показват недвусмислено, че философът Доган е в безпътица и няма никакъв идеологически отговор на кризата, както и работеща стратегия за противодействие“, изтъква пред Faktor.bg Лютви Местан, който е един от най-добрите познавачи на сарайското задкулисие. Според него именно заради тази кризисна ситуация Доган прибягна за президентските избори за първи път в историята на Движението да издигне за президент етнически турчин. 

„По принцип всеки български гражданин, независимо дали е татарин, ром, турчин и т.н. има право да се кандидатира по Конституция. Сега целта на Доган беше чрез този отчаян ход да разреши в някаква степен кризата в ДПС, да мобилизира етническия вот в страната и в Турция, където сънародниците ни също имат законно право на глас. В Турция късметът им се усмихна, но в България претърпяха крах, защото кризата в ДПС е дълбоко същностна, и не може да се разреши просто и само с кандидатура на етнически турчин и мюсюлманин. Не живеем в 1990, днес никой не се впечатли от този отчаян ход. Турската кандидатура за президент трябваше да се превърне във влекач и за парламентарния вот. Но провалът е очевиден“, обяснява Местан. 

Ако се върнем чисто статистически в годините назад ще установим, че през 2014 година ДПС са имали на парламентарни избори 427 хил. гласа в страната, а през 2009 г. те са били 510 хил. Спрямо ноември 2021 това е

два пъти спад,

но социолозите и политолозите си затвориха очите за тези прости факти, показвайки, че заради лични обвързаности и интереси не могат да намерят адекватен инструмент да мерят влиянието на ДПС. 

„Вотът от Турция реално е 

допинг за един разлагащ се политически организъм,

а така шампион не може да се роди. Гласовете на сънародниците ни няма да спасят Сараите, защото ценностните решения в интерес на електората там отдавна са подменени със задоволяване на прищевките на една политико-олигархична група около почетния председател. Триковете му вече не носят положителен ефект. През юли Соколът  извади Пеевски от листите, скри го, надявайки се да възстанови фалшивия евроатлантически образ на ДПС. Но се провали, защото тази мимикрия не мина. Парадоксално, това решение беше в някаква степен несправедливо към Делян, защото той е неразделна част от организма на ДПС. Проблемът е, че 

Сараите не могат без Пеевски,

докато той може и без тях. Нови дози допинг от Турция няма да спрат разлагането на тази партия, защото тя е изчерпала политическата си мисия, няма кауза, която да сплотява общността, а властта  бе превърната в инструмент не за грижа и просперитет на избирателите, а в инструмент за корупционни схеми, които облагодетелстват единствено бизнес крилото на Сараите“, казва Лютви Местан.

Той познава добре нрава на почетния председател и знае, че Доган е направил вече своя анализ на вота и е наясно, че изборите на 14 ноември не само че не са ги върнали на политическата сцена като не заобиколим фактор, а от ДПС повече не зависи нищо.  Сараите за първи път нямат директна стъпка за участие във властта, нито явна, нито задкулисна. Партиите на промяната дадоха знак, че 

ДПС е червена линия,

която няма да престъпят. Сараите са токсични и всеки политически допир до тях е заразен, ваксина няма, а изолацията е единственото спасение. 

„След този резултат, днес ДПС нямат друг шанс освен да осигурят провала на своя враг  Румен Радев. Той ще бъде нов трик, но и своеобразен дар за опонентите му. Но щом идва от Сараите – бойте се!“, предупреждава с ирония Лютви Местан. 

Обществото трябва да бъде наясно - къде се стопи през годините тази етно-религиозна армия на ДПС? Една голяма част отвратени от подлите корупционни схеми на дерибеите  на Доган преди 5 години се ориентираха към ДОСТ като алтернатива. Партията на Местан  обаче бе спряна и с участието на държавата. По-късно ДПС си върна около 10% от този електората, но останалите днес или не гласуват, или подкрепят други партии. Преходът роди и нови поколения турци и мюсюлмани, които учат и работят на Запад, реализират се в големите градове на България и ненавиждат битието на своите родители и роднини – крепостни селяни на Сараите. Така се стигна до най- тежката присъда за модела „Доган“ – вече няма знак за равенство и припокриване между ДПС и турците и мюсюлманите в България. Пътищата им стават все по-отдалечени.