Александър Йорданов*

Русофилът и от дълбок сън да го разбудиш би трябвало да знае кой е Фьодор Шаляпин. И все пак.

Световноизвестният оперен бас Фьодор Шаляпин е роден на 13 февруари 1873 г. в град Казан. Аз също съм роден на 13 февруари, но 79 години по-късно и то...в град Сталин! Моите „гастроли“, както в литературата, така и в политиката, не са триумфални. Черна работа са те. Но гастролите на Шаляпин в началото на ХХ век в Милано, Париж, Ню Йорк и Лондон са наистина триумфални.

Когато се случва тъпата болшевишка революция Шаляпин, като всички нормални хора, бяга от Съветска Русия. Живее в Париж, а през 1934 г. идва на гастрол в София. Защото България преди да бъде нападната от въшливите комунисти, е била част от свободния свят.
Но защо по никое време, в облачния Брюксел, съм се сетил за великия Шаляпин? Защото е важно да знаем как той характеризира болшевизма, който и в наши дни се щура в главите на някои нашенци.

„Кои са тези, които са родили този дух?“ - пита Шаляпин и отговаря: „ Някои казват, че са кръвопийци, други казват, че са гангстери или продажни хора, които са били купени за унищожаване на Русия. По съвест трябва да кажа, че макар да имаше много пролята кръв, много жестокост и смъртта наистина шестваше из нашата Родина – тези обяснения на болшевизма ми се струват скромни и изключително повърхностни. Струва ми се, че всичко това е едновременно по-просто и по-сложно. В това съединяване на глупост и жестокост, на Содом и Навуходоносор, каквото се явява съветският режим, аз виждам нещо автентично руско. Във всичките ѝ форми и степени - това е нашата родна уродливост”.

Така Фьодор Шаляпин обяснява болшевизма - с руския национален характер и го определя като типична уродливост. Именно тази уродливост пренесе у нас окупаторската съветска армия през 1944 г., а комунистите я превърнаха в държавна политика. Уродлива политика, след като дори са имали наглостта да сменят името на моя роден град Варна с мутренски псевдоним.

Руските историографи описват бягството на Шаляпин от съветска Русия като „противоречив период” в неговата биография. Всъщност е точно обратното. Това е най-непротиворечивият период в нея. Защото да избягаш от комунизма не е противоречие, а късмет и щастие. Шаляпин избира свободата, защото не може повече да понася „родната уродливост”. По същия начин години по-късно постъпва и големият български писател Георги Марков?

Повечето българи, след като не можеха по време на комунистическия режим да избягат от „народната република“, се самозатваряха в своя личен свят и се опитваха да не допускат в него комунистическия свят. В нашата литература има великолепни произведения за самотата на човека по време на комунизма. Спомням си тези стихове на Първан Стефанов:

Но как е страшно да останеш сам!
Край мен минават хиляди, а няма
кому ръка за сбогом да подам,
и топлина да взема от дланта му.

В наши дни граждани на Русия пари дават, за да избягат от нея. И аз съм склонен да ги разбера, защото днешният руски режим се опитва да възкреси това, което Шаляпин описва като „родна уродливост” - имперското и болшевишкото, господарското и слугинското. Затова и когато обясняваме мерака на руския президент да бъде президент до края на земните си дни, е важно да познаваме руската народопсихология. Това ни е подсказал много отдавна Фьодор Шаляпин.

*Текстът е публикуван на страницата на автора. Заглавието е на Faktpr.bg