В редица документи комунистическата върхушка е внушавала години наред на щатните служителите на Държавна сигурност, че те трябва да се безрезервно предани на БКП и да нямат никакви други интерес освен интересите на компартията.

Ръководството на МВР-ДС от своя страна е набивало тези инструкции в свои заповеди, свеждани до личния състав на репресивния апарат на БК

Сайтът desebg.com публикува един от тези документи – строго поверително окръжно до началниците на столичното и окръжните управления на МВР, началниците на управления и самостоятелни отдели ДС в Центъра, началниците на войските при МВР, директора на народната милиция, партийния комитет при МВР.

Строго поверителното окръжно е от декември 1953 г., когато на чело на компартията и държавата все още е комунистическият функционер със съветско гражданство и агент на НКВД Вълко Червенков, основна политическа фигура, чрез която Кремъл налага сталинизацията в България. По това време МВР-ДС се ръководи от министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков.

От документа става ясно, че с него се свежда до знанието на ръководния състав на МВР-ДС решение на Политбюро на ЦК на БКП от ноември 1953 г., взето след разглеждане на дейността на Държавна сигурност и набелязване на мерки за подобряването ѝ.

„Политбюро счита, че при настоящата обстановка органите на МВР не винаги своевременно реагират на измененията във формите и методите на вражеската дейност, не използват всички свои възможности за нейното предотвратяване“, се подчертава в документа.

Органите на МВР-ДС са критикувани, че „не са отстранени съществуващите недостатъци в разузнавателната и контраразузнавателната работа, в охраната на границата, в работата на Вътрешни войски“.

В тази връзка Политбюро решава: „Призванието на органите на Държавна сигурност е да бъдат безпределно верни и предани на Партията и правителството, да нямат за себе си други интереси и други заповеди, освен интересите и заповедите на ЦК на БКП и правителството“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – структура и основни документи”, издание на Комисията по досиетата, 2010 г.