ДС изпращала зад граница да крадат западни технологии само кадри с школа на КГБ

В началото на дейността на научно-техническото разузнаване (7-ми отдел на Първо управление на КДС, б.а.) в резидентурите зад граница са изпращани само оперативни работници с школа в съветския КГБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува. Той представлява строго секретна справка относно: Резидентурите и оперативният състав зад граница на ръководство на 7-ми отдел на Първо управление на Комитета за държавна сигурност от 1968 г.

По това време в 7-ти отдел в Първо управление на КДС е организирано научно-техническото разузнаване (НТР), чиято задача е да „придобива” (краде) западни технологии, заобикаляйки технологичното ембарго на развитите страни на Запад, както и от Япония. През 1981 г. отделът прераства в самостоятелно Управление НТР в рамките на тогавашното Първо главно управление на ДС.

В строго секретния документ се представя информация за резидентурите на комунистическото разузнаване в Япония, Канада, Австрия, ФРГ, Италия, Швейцария, Англия, Франция и САЩ.

Посочени са поименно оперативните работници, които работят в тях, както и тяхната квалификация.

Без изключение за всичките е посочено, че са преминали школа в КГБ. Справката съдържа данни за тяхното езикова и оперативна подготовка.

Сред тях е младият тогава оперативен работник Петър Башикаров, който малко по-късно работи под прикритие като зам.-търговски представител в посолството в Япония (1970-1973),  зам.-министър на външната търговия (1976) и посланик на НРБ в Япония (1986-1990).

След краха на комунистическия режим, в началото на 1990 г. Башикаров е първият ръководител (макар и за съвсем кратко) на Националната разузнавателна служба, приемник на Първо главно управление на ДС.

Той влиза като министър на външноикономическите връзки в първото правителство на БСП с премиер Андрей Луканов (февруари-септември 1990 г.) и е депутат от БСП в периода 1990-2001 г. от 7-то Велико Народно събрание до 38-то Народно събрание включително (виж повече за него в Регистъра на сътрудниците на ДС – ТУК).

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.