ДС ревностно следяла 2500 царски офицери, 700 били подложени на репресии

Репресивният апарат на БКП – Държавна сигурност – е разработвал и следял над 2500 офицери от българската армия преди 9 септември 1944 г., които е определял като „царски офицери“.

Следенето е продължило дори близо 15 години след Деветосептемврийския преврат, чрез който компартията влиза във властта в условията на съветска окупация на Царство България, а над 700 офицери са пряко засегнати от репресии на „народната власт“.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува. Той представлява строго секретна справка за състоянието на агентурната работа по линия „Царски офицери“.

Справката е на структурата в Трето секретно политическо управление на ДС за борба срещу контрареволюцията, на която е възложена разработването на офицерите и е от 1958 г.

От документа става ясно, че от установените 6230 военни, получили офицерски звания преди 9 септември 1944 г. ДС е взела на различен отчет 2537 души.

От тях най-много са били наблюдавани чрез образуваните срещу тях 2461оперативни наблюдателни дела (ОНД), а водените лични активни разработки са срещу 49 офицери. ДС е имала само една групова разработка.

От разработваните военни 34% са работили в държавния апарат, 32% са пенсионери, а в промишлеността, транспорта и търговията – 21%.

В документа се посочва, че 702 офицери са „репресирани от народната власт“. В затвора към 1958 г. присъди са изтърпявали 92 офицери, а в лагери са се намирали 21 офицери – 2 за минала дейност, а останалите след народното въстание в Унгария през 1957 г., смачкано от съветската армия.

Ако в първите няколко години царските офицери открито са се обявявали срещу комунистическата власт и някои от тях са участвали в нелегални организации, то през 50-те години тактиката е сменена на изчакване на „подходящ момент“.

До 1950 г. общо 130 царски офицери са успели да избягат от комунистическа България, сочи статистиката на ДС.

Документът е включен в сборника  „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960”, издание на Комисията по досиетата, 2014 година.