Незаконното въдворяване на български граждани от турски произход в концлагера „Белене“ след началото на „възродителния процес" в края на 1984 и началото на 1985 г. е предизвикало сериозно безпокойство и опасения в ръководството на МВР и Държавна сигурност , че с тези действия се извършва нарушение, за което един ден ще бъде потърсена отговорност.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, публикуван от сайта desebg.com.

Той представлява строго секретна стенограма от срещата на ръководството на МВР с ръководителите на оперативните групи от централните поделения за оказване помощ на окръжните управления по преименуването, проведена на 4 февруари 1985 г.

В нея думата взима Димитър Стоилов (1924-2018), зам.-министър на вътрешните работи (1973-1986), който през 1986 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен именно за участие във „възродителния процес“ с поверителен указ на председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

„Изпращат се в Белене хора, които не са оформени по съответния ред и по закона. Само с подписа на окръжния началник. Трябва да има и на прокурора. Комисии две работят в ДНМ (дирекция на Народната милиция, б.а.) и Шесто управление [на ДС] и да си върви по реда. Ще дойде време и ще кажат кой ви е дал право“, заявява ген. Стоилов в края на стенограмата.

Той даже подкрепя казаното със статистика за незаконно изпратените в лагера „Белене“, като сред споменатите случаи са хора, въдворени без съд и присъда от Търговище и Хасково.

„Има си ред. Всичко това, което беше допуснато, да се изправи“, добавя ген. Стоилов, който е бил и представител на МВР-ДС в КГБ Москва.

В документа са обсъдени и подходите за вербуването на нова агентура сред българските граждани от турски произход.

Един от показателите за гаранция, които е трябвало да се спазват, е бъдещите агенти да са приели преименуването от първия път.

Поставен е и въпросът за придобиване на агенти сред въдворените в лагера „Белене“, където подходът е трябвало да бъде съгласуван с окръжните управления на МВР-ДС, които най-добре са познавали обектите.

Зададен е и въпроса дали е политически правилно и изгодно да се започват съдебни процеси срещу хора, които са отказали да приемат насилствената смяна на имената.