В началото на 60-те години на ХХ век комунистическият режим се е насочил към придобиване на нова агентура сред турското малцинство в НРБ, като е осъществявал подбор по определени признаци. Новите агенти е трябвало да бъдат из средите на мюсюлманското духовенство, интелигенцията и авторитетите на това малцинство, като особено внимание на се е обръщало на жените, имащи възможности да посещават съседни райони – учителки, акушерки, лекарки и др.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува. Той представлява строго секретно разпореждане до началниците на Окръжните управления на МВР-ДС от началника на Трето секретно политическо управление за борба срещу контрареволюцията от януари 1960 г. Във въпросното управление се е намирала структурата, натоварена с преследване на малцинствата.

В него Окръжните управления са критикувани , че са подценили решение на ЦК на БКП и на Колегиума на МВР-ДС за подобряване на агентурно-оперативната работа сред „вражеските елементи на турското население в страната“.

Извършената проверка от Трето управление на ДС е констатирала редица пропуски и слабости.

Дадени са указания как да се води оперативния отчет и какви планове да се изготвят за маршрутиране на новопридобитата агентура.

В писмото са посочени и категориите, по които Държавна сигурност страната е следвало да преразгледа „установения досега контингент от турското население“ и да започне да го води на отчет и разработки.

Сред категориите спадат „вражески настроени духовни лица – мюфтии, ходжи“ и др., „организатори и подбудители на изселнически настроения“, „разпространители на слухове, вражеска пропаганда и агитация“ и др.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 2. Мюсюлманско изповедание и Католическа църква в България 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2017 г.