Репресивният апарат на БКП е предавал на режима на Фидел Кастро в Куба своя опит в борбата срещу политическата емиграция, която в годините на тоталитарната комунистическа диктатура е определяла като „вражеска”.

Това разкриват документи от архива на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува. Той представлява строго секретна справка относно: Информация по въпросите на кубинските другари за работата по вражеската емиграция.

Тя е от 1975 г. и е на Второо главно управление на ДС (контраразузнаването), в което функционира специална структура за преследването на емигрантите, несъгласни с режима.

Документът съдържа основните опорни точки на комунистическата власт по отношение на „вражеската” емиграция.

„За вражеска (контрареволюционна) емиграция считаме българските граждани, избягали след 9 септември 1944 г. и не са освободени от българско гражданство”, посочва ДС на кубинските си „другари”.

Към тази категория режимът причислява и българите, напуснали страната преди Деветосептемврийския преврат, но които са провеждали или провеждат „подривна дейност срещу НРБ”.

Посочено е, че по комунистическите закони нелегалното бягство от страната се наказва с до 5 години затвор и глоба до 3000 лв.

Оставането в чужбина след легално излизане се наказва със затвор до 3 години и глоба до 2000 лв.

Режимът на БКП е имал възможност да налага и пълна конфискация на имуществото на бегълците.

Бягство на военнослужещ се е наказвало със затвор до 10 години, а когато комунистическата власт е сметнела, че човекът се е поставил в услуга на чужда държава наказанието е било до 15 години затвор (в тези случаи присъдата е задочна, б.а.).

Главната задача на ДС е била да не позволява „вражеската” емиграция да бъде използвана от чуждестранните власти и специални служби за „подривна дейност” срещу режима в НРБ.

В тази политика Държавна сигурност се е стремяла да „разлага” българската политическа емиграция, да компрометира лидерите ѝ и активните ѝ членове.

В информацията е представени исторически данни за създаването на политическата емиграция и реакцията на режима срещу нея.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2017 година.