Проф. Георги Фотев*

Модерният човек се ражда в празнотата. След смъртта на Бога. Празнотата идва след като човек в сърцето си убива Бог. Времето става господар на живота. То  е бягство от нищото към нищото.

Природата на човека е дуалистична. Две начала в Едно същество. Човешко и божествено начало. Тленна и нетленна природа. Душевно-духовно и телесно. Естествено и свръхестествено в Едно. Видимо и невидимо. Съществуващото  е екзистенция, която е непостижима в безброй определения,  както Бог е отвъд всяко човешко определение.

Покореният от неспирния бяг на времето човек е повърхностен. И  може би става все по-повърхностен. Думи, думи, думи… Празни думи. Казват  „Христос Воскресе“ и отговарят „Воистину Воскресе“. Но какво означава това? Времето трябва да спре. Това иска дълбочинната мисъл. Времето спира в преживяването на пълнотата.

Възкръсва духът на човека, божественото в човешката природа!

Времето на тленната човешка природа изтича. 

Прекрасното  полита във вечното. 

Грозното остава в нищото, в безсмисленото: смъртта е абсолютно лишена от смисъл.

* Текстът е публикуван на страницата във Фейсбук на автора