Идеологът на евразийството и путинизма Александър Дугин публикува „пророчествата” си, как ще се промени светът след епидемията от коронавирус. Вещае крах за  либерализма и глобализма, а епидемията ще се превърне в нов и необратим постглобалистки световен ред. 

Faktor.bg публикува крайните му теории, не защото ги споделя, а защото много често през последните години те се оказват предвестник на трансформацията на путиновата власт в Русия, както и на тенденции в мутирането на кремълската политика и отношението й към цивилизования свят. 

Александър Дугин, Геополитика.ру

Стигнах до извода, че в Русия трябва да се въведе извънредно положение - тотална карантина и установяването на директна политическа диктатура. Всички, които са против, да бъдат изолирани заедно със заболелите.

Сбербанк и големите монополи трябва да бъдат национализирани безплатно. Цялата промишленост и банките да работят под контрола на Извънреден комитет (ЧК) на Спасението.

Да се отмени гласуването: който се справи с пандемията, той ще бъде президент - победител, герой, суверен. И точка по въпроса!

Тези, които са "за" тези мерки - са от "нашата партия". Тези, които са против - са врагове на руския народ, държава и агенти на коронавируса.

Путин, въведи войската!
......................................
Кризата, която преживява човечеството във връзка с пандемията, вече придоби толкова глобален мащаб, че вече е невъзможно връщане към ситуацията, която съществуваше преди епидемията.

Ако разпространението на вируса не бъде спряно в срок от месец, месец и половина, всички процеси ще получат необратим характер и за един миг

ще рухне целия световен ред

Историята познава такива аналогични периоди, съпроводени с глобални световни катастрофи, войни и извънредни обстоятелства.

Ако се опитаме да погледнем на ситуацията от тази позиция, в която се намираме сега, то при цялата и неопределеност можем да набележим 

няколко най-вероятни сценария

1. Глобализацията рухна окончателно, стремително и безвъзвратно. Тя отдавна даваше признаци за криза, но епидемията просто взриви всичките и основни аксиоми: отворени граници, солидарност на обществото, ефективност на съществуващите икономически институции и компетентност на управляващите елити при сблъсъка с коронавируса.
Глобализацията рухна и като идеология (либерализъм), икономика (глобални мрежи), политика (лидерство на западните елити).

2. Върху отломките на глобализацията ще се създава новата архитектура на постглобалисткия (постлибералния) свят.

Колкото по-бързо признаем този обрат, толкова по-подготвени ще се окажем, за да се справим с новите предизвикателства.

Това е съпоставимо с последните дни на СССР: мнозинството от управляващата съветска класа отказваше дори да мисли за възможността за преход към нов модел на държава, управление и идеология, и само едно съвсем незначително малцинство осъзнаваше фаталния характер на кризата и се подготвяше за алтернативния модел.

Но в условията на двуполюсния свят при крах на единия от полюсите, оставаше вторият. И решението се състоеше в това да признаем неговата победа, да копираме институциите му, да се опитаме да се включим в неговите структури. Точно това ни даде глобализацията от 90-те и еднополюсният свят, който се създаде тогава.

Сега се разрушава именно тази еднополярност, която се признаваше (като идеология, икономика и политическо устройство) от всички големи световни играчи – включително Русия и Китай.

Следователно, управляващите елити са изправени пред значително по-сложен проблем: избор между пропадащия в бездната модел и пълната неизвестност, в която няма модел, образец, нито надеждна рецепта за бъдещето.

Можем да си представим колко отчаяно - много по-отчаяно от съветската номенклатура – ще се вкопчват управляващите елити в глобализма и неговите структури.

Затова броят на тези, които ще успеят повече или по-малко свободно да се ориентират в нарастващия хаос, даже сред елитите, ще е съвсем малък. 

Какви ще са отношенията между глобалистите и постглобалистите е трудно да си представим, но дори сега можем в общи черти да "видим" основните моменти на тази постглобалистка реалност:

1. На преден план излиза не отвореното, а затвореното общество. Суверенитетът се превръща във висша и абсолютна ценност. За благо се обявява спасението и осигуряването на живота на конкретен народ в пределите на конкретна държава. Властта ще бъде легитимна само в случай, че тя може да се справи с тази задача: първо да спаси живота на хората в условията на пандемия и съпътстващите я катастрофични процеси, а след това да организира политико-икономическата и идеологическата структура, позволяваща да бъдат отстоявани интересите на даденото затворено общество пред другите.

Това не предполага задължително война на всеки със всеки, но заедно с това изначално определя главния и абсолютен приоритет на тази страна и този народ – над всичко! И никакви други идеологически съображение не могат да надделеят над този принцип.

2. Закритото общество трябва да бъде автархийно. Това означава, че то трябва да бъде самодостатъчно и независимо от външни доставчици преди всичко във въпросите на продоволствието, промишленото производство, парично-финансовата система и военната мощ. 

Всичко това в близко време ще стане приоритет в условията на борбата с епидемията, когато държавите принудително ще се затворят (или вече са се затворили), но в постглобалисткия свят това състояние ще стане перманентно.

Ако глобалистите разглеждат това като временна мярка, то постглобалистите са длъжни, напротив, да се готвят това да стане стратегически приоритет.

3. Самодостатъчност във въпросите на ресурсите, икономиката и политиката трябва да се съчетаят с ефективна външна политика, където на преден план излиза стратегията на алиансите.

Най-важното е да има достатъчен брой стратегически и геополитически важни съюзници, съвместно съставящи потенциален блок, способен да осигури на участниците ефективна съпротива и достатъчно надежда отбрана от всяка външна агресия. 

Това се отнася и за икономическите и финансови връзки, разширяващи обема на достъпните пазари, но не в глобален, а в регионален мащаб.

4. За осигуряването на суверенитета и автархията е важно да бъде установен контрол над тези зони, от които жизнено зависят суверенитета и сигурността на тези суверенни образувания. 
Това превръща определени интеграционни процеси в геополитически императив. 

Съществуването в застрашаваща близост до националните територии на (потенциално или актуално) враждебни анклави ще подкопае отбранителната способност и сигурност. Следователно, още в условията на борба с епидемията трябва да бъде заложен определен модел на интеграция.

Можем да си представим постглобалистският свят като няколко големи центрове и редица второстепенни. Всеки голям полюс трябва да отговаря на изискванията на автархията. Той ще представлява

аналог на традиционната Империя

Това означава:
-  единна вертикална система на твърдо управление (в ситуация на криза с диктаторски пълномощния на висшата власт);
-  пълна отговорност на държавата за живота и здравето, за хранителни продукти в условията на затворени граници, което означава развитие на селското стопанство;
- въвеждането на валутен суверенитет, с привързването на националната валута не към световна резервна система, а към златото или стоково покритие (тоест към показателите на реалната икономика);
-  създаването на ефективна военна промишленост;
Очевидно, за реализацията на такива задачи са необходими:
- съвършено особен елит (постглобалистска политическа класа) и 
- съвършено нова държавна идеология (либерализмът и глобализмът абсолютно не стават за това).

Политическата класа трябва да бъде набирана от средите на управляващите и от военните структури.

Идеологията е длъжна да отразява историческите, културните и религиозни особености на конкретното общество и да има футурологична ориентация – проекция на цивилизационната идентичност в бъдеще.

Важно е да се отбележи, че през нещо подобно предстои да преминат практически всички съвременни страни и блокове от страни – и тези, които напълно са потънали в глобализацията и тези, които се опитват да се дистанцират.

Тези процеси ще превърнат САЩ в един от най-важните световни играчи, който едновременно с това ще се превърне от цитадела на глобализацията в мощна и отстояваща само своите интереси автархийна държава.

Предпоставки за такава трансформации има отчасти в програмата на Доналд Тръмп, а в условията на пандемията и извънредното положение ще придобият още по-отчетливи черти.

По същия път – засега в условията на извънредни мерки – са готови да тръгнат и някои европейски държави.

Китай е относително готов за подобен идеологически и политически поврат, доколкото е силно централизирана държава с ярко изразена вертикала на властта. Има предпоставка за подобна постглобалистка еволюция в Иран, Пакистан и отчасти Турция, които може да се превърнат в полюси на ислямския свят.

Но руският управляващ елит споделя либералната идеология в една или друга степен и основава дейността си в една или друга степен върху транснационални структури – продажба на ресурси, делокализация на промишлеността, зависимост от внос, вносни продукти, включеност в световната финансова система. Тоест,

този елит е абсолютно негоден за новата постглобалистка система

Икономически, финансово, идеологически, технологически Русия е твърде тясно свързана с глобалистката структура, което в голяма степен я прави неефективна – в случай, че от краткотрайно извънредно произшествие епидемията се превърне в нов и необратим постглобалистки световен ред.

Затова Русия трябва да промени статуквото, да приведе държавата и обществото в готовност за влизането в новия постглобалистки ред.

Тя има редица предимства в тези стартови условия:
- политиката на Путин през последните две десетилетия за укрепване на суверенитета;
-  наличието на сериозен военен потенциал;
-  исторически прецеденти на пълна или относителна автархия;
-  традиции на идеологическа и политическа независимост;
-  силна национална и религиозна идентичност;
- признание от мнозинството на легитимността на централисткия и патерналистки модел на управление.

Превод: Faktor.bg