Джеймс Ангелос, Джорджо Леали, Нетте Ностлингерq Бен Мънстер, Politico

Тъй като традиционният френско-германски двигател на Европа започва да буксува, германският канцлер Фридрих Мерц все по-често се обръща към италианския премиер Джорджа Мелони като свой съюзник в управлението на ЕС.

Двамата ще се срещнат на 23 януари на среща на върха в разкошната вила „Дория Памфили“ в Рим, за да затвърдят зараждащия се съюз помежду си. И Мерц, и Мелони са десни атлантици, които искат да охладят напрежението с президента на САЩ Доналд Тръмп. И двамата изпитват неудовлетворение от френския президент Еманюел Макрон.

В миналото Германия традиционно се обръщаше към Франция в решаващи моменти, за да очертаят заедно стратегиите за ЕС. Затова е показателно, че Мерц сега се ориентира към Мелони в опита си да придвижи напред ключови европейски приоритети в областта на търговията и индустрията. Отчасти това сближаване с Мелони е продиктувано от раздразнението на Берлин спрямо Париж. Германия е недоволна, че Франция се опита да подкопае знаковото търговско споразумение с Меркосур в Южна Америка, което германците отдавна подкрепят като средство за стимулиране на индустриалния износ. Освен това Берлин обмисля да се оттегли от съвместна програма за изтребители на стойност 100 милиарда евро заради спорове с Франция.

На този фон сближаването с Рим има своята логика.

По време на срещата на 23 януари се очаква Мерц и Мелони да договорят засилено сътрудничество в областта на отбраната, според дипломати, участващи в подготовката. Не е ясно какво точно ще включва това, но германската Rheinmetall и италианската Leonardo вече имат съвместно предприятие за производство на танкове и други военни превозни средства. Като цяло срещите ще включват 21 водещи министри от двете страни, които се очаква да подпишат около 10 споразумения, според италианското правителство.

Най-амбициозно Италия и Германия работят заедно по изготвянето на нов план за съживяване на индустрията на ЕС и разширяване на износа в съвместен позиционен документ за срещата на Европейския съвет на 12 февруари. Берлин и Рим се определят като „двете основни индустриални европейски нации“ и осъждат забавянето на споразумението с Меркосур.

Този език неминуемо ще подразни Париж.

Дългосрочен залог

За Джанджакомо Каловини, депутат от партията „Италиански братя“ на Мелони и председател на парламентарната група за приятелство Италия–Германия, съюзът Мерц–Мелони е логичен, предвид предстоящото оттегляне на Макрон от европейската сцена след френските избори догодина. „Нашите две страни имат стабилни правителства, особено в сравнение с Франция“, каза той. „Ясно е, че Мелони и Мерц вероятно имат дълъг път пред себе си, през който могат да работят заедно.“

Запазването на добри отношения с Тръмп е от ключово значение и за двамата лидери, като и Мерц, и Мелони се стремят да избегнат трансатлантически кризи. Те са подкрепяни в тези усилия от външните си министри Йохан Вадефул и Антонио Таяни.

„Джорджа Мелони и Фридрих Мерц представляват европейското крило, най-отворено към диалог с президента Тръмп“, заяви Пиетро Бенаси, бивш италиански посланик в Берлин и в ЕС. „Донякъде сюрреалистичното ускоряване на събитията, предизвикано от американския президент, потвърждава сближаването на позициите на Италия и Германия, а не между Италия и Франция или Франция и Германия“. За разлика от по-умерения подход в Рим и Берлин, Каловини обвини Макрон в „противоречиво“ поведение спрямо Тръмп. „Той се държи като човек, който иска да предизвика Съединените щати, но после изпраща съобщения – които Тръмп неелегантно публикува – в които го моли за вечеря“, оплака се той.

Добра химия

В Берлин вече открито изразяват задоволство от нарастващото сътрудничество с Мелони, определяйки отношенията с Рим като надеждни.

„Италия е надеждна“, каза високопоставен германски правителствен служител, пожелал анонимност. Това не е прилагателно, което властите в Берлин напоследък често използват за френските си партньори. „Франция е по-словесна, но Италия е много по-прагматична“, заяви Аксел Шефер, старши депутат от Германската социалдемократическа партия, дългогодишно ангажиран с германо-италианските отношения.

Италиански служител също похвали „добрата лична химия“ между Мерц и Мелони. Това рязко контрастира с напрегнатите отношения между италианския премиер и френския президент, които често са влизали в сблъсъци.

В усилията си да се сближат, Мерц и Мелони понякога си служат с хиперболи. По време на първото си посещение в Рим като канцлер миналата година Мерц заяви, че между двете страни има „практически пълно съгласие по всички въпроси на европейската политика“.

Мелони отвърна със същото. „Просто е невъзможно да се поставят под съмнение отношенията между Италия и Германия“, каза тя тогава.

Брак по сметка

Това обаче е преувеличено. В действителност двамата лидери имат и съществени различия.

Мелони отказа да подкрепи в крайна сметка проваления план, лансиран от Мерц, за използване на замразени руски активи за финансиране на военна помощ за Украйна. Тя също така временно задържа подкрепата си за споразумението с Меркосур, за да извоюва отстъпки за италианските фермери, преди в крайна сметка да го подкрепи.

Критично важна точка на напрежение са публичните финанси. Италия отдавна настоява за по-разхлабена европейска фискална политика – и традиционно е съюзник на Франция по този въпрос – докато Германия е континенталният страж на бюджетната дисциплина. Но и тук има известно сближаване: Мелони съкращава разходите в Италия, а Мерц ръководи историческо разширяване на финансирани с дълг разходи за инфраструктура и отбрана.

В основата си голяма част от нарастващия съюз между Мерц и Мелони е резултат от промени, продиктувани от вътрешнополитическото им оцеляване.

Премиерът изтегли националистическата си партия „Италиански братя“ към центъра, особено по въпросите на външната политика. В същото време възходът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) принуди Мерц да измести своята консервативна партия рязко надясно по темата за миграцията.

Това идеологическо сближаване допринесе за затопляне на отношенията. Докато Мерц търси партньори на европейско равнище за драстично намаляване на притока на търсещи убежище към Европа, за ограничаване на регулациите и за насърчаване на търговията – и за противовес на Макрон – Мелони се превръща във все по-важна фигура за канцлера.

Въпреки това Стефано Стефанини, бивш високопоставен италиански дипломат и представител в НАТО, подчертава, че отношенията имат своите граници.

„Това е много тактическо партньорство“, каза той. „Няма координирана стратегия. Има редица въпроси, по които Мелони и Мерц се оказват на една и съща страна“.

Стефанини отбеляза още, че ангажиментите за разходи – особено във военните проекти – ще бъдат сфера, в която Рим отново ще се окаже по-близо до Франция.

„По отношение на разходите за отбрана Италия и Франция са по-близки, защото Германия има фискалния капацитет да харчи сама, докато Италия и Франция се нуждаят от максимална финансова подкрепа от ЕС“, каза той.

Въпреки тези различия Мелони използва възможността да се сближи с Мерц.

„Мелони разбра, че след като има напрежение във френско-германските отношения, тя може да се вмъкне и да се доближи до Германия“, каза Марк Лазар, експерт по френско-италианските отношения, преподавател в университета LUISS в Рим и в Sciences Po в Париж.

(Източник БГНЕС)