Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider

Атаките срещу Иран от Израел и САЩ предизвикаха критична, но много сдържана реакция от страна на Кремъл. На 23 юни Путин заяви, че атаката „няма основание или оправдание“, но критиките му към САЩ и Израел бяха много предпазливи и изглежда, че тези думи ще бъдат единствената руска подкрепа за Иран. Това не е изненадващо - както показват документи на контраразузнаването на ФСБ, получени от The Insider, въпреки демонстративното сближаване на Москва с Техеран, отношенията между Русия и Иран са изпълнени с взаимно недоверие. Нещо повече - и двете страни продължават активно да се шпионират. Източници от разузнавателните служби обясняват, че Русия все още гледа на Иран повече като на враг, отколкото като на съюзник, и не иска да му позволи да се сдобие с ядрени оръжия.
След пълномащабното нахлуване в Украйна, сътрудничеството между разузнавателните служби на Русия и Иран достигна до ново ниво. Броят на мисиите на високопоставени служители на ГРУ и ФСБ в Иран се увеличават рязко , а военното сътрудничество се засилва, най-известният пример за което е доставката на ирански дронове „Шахед“ на Русия, за които Кремъл плащаше със златни кюлчета.

Въпреки това, в същото време и двете страни продължават тайния шпионаж взаимна, както се вижда от документи на Първа служба на ФСБ (контраразузнаване), до които се добра The Insider. Въпреки високите изисквания, служителите на ФСБ са изключително небрежни по отношение на опазването на държавните тайни, като често изпращат на себе си или на колеги по имейл строго секретни документи с доклади и отчети, които ФСБ може да използва, за да прави конкретни оценки за състоянието на отношенията с други държави.

Сред тези документи са „Препоръките за планиране на оперативни и сервизни дейности по иранската линия “, които се изготвят всяка година и са предшествани от кратък преглед на текущата политическа ситуация

Как Иран шпионира в Русия

„Препоръките“ от 2024 г. са предшествани от кратко въведение, в което се отбелязва укрепването на руско-иранските отношения:

„На настоящия етап развитието на отношенията между Русия и Ислямска република Иран придоби особена актуалност. На ниво двустранни отношения те достигнаха не просто регионалното ниво, но дори и извънрегионалното.“
Нежеланието на Иран и Русия да приемат доминацията на Запада, в частност на САЩ, в международните отношения, стремежът им за изграждане на многополярна архитектура в света, както и желанието за укрепване на други центрове на сила в противовес на едностранната хегемония, се превръщат в една от допирните точки във външната политика на двете страни.

В контекста на специалната военна операция в Украйна и последвалия безпрецедентен натиск от колективния Запад върху страната ни (Иран – б.р.), иранското ръководство възприема проруския вектор във външната политика, което доведе до засилен натиск от страна на Съединените щати и техните съюзници върху Иран. На този фон усилията, положени от Русия за разрешаване на иранския ядрен въпрос, опитите за смекчаване на международния натиск, упражняван върху Иран, оказаха положителен ефект върху междудържавните отношения, които имат ясни перспективи да преминат на стратегическо ниво.“

Въпреки всички тези позитивни сигнали,  служители на контраразузнаването отбелязват, че шпионажът срещу Русия от Иран не показва признаци да бъде преустановен:

„В същото време, въпреки активното развитие на руско-иранските отношения в сферата на икономиката, политиката, културата и военната сфера, иранските специални служби продължават да работят активно в Русия. Те са фокусирани върху получаването на съвременно руско оръжие, технологии в аерокосмическата, електронната и ядрената област, търсене на канали за придобиване на военна и друга продукти, заобикаляйки  законодателството на Руската федерация, създаването на лостове за влияние сред руското мюсюлманско духовенство, разпространение на шиитски ислям, събиране на информация както за вътрешнополитическата и икономическата ситуация, така и за руската външна политика.“
Следните разузнавателни служби действат чрез иранското посолство в Москва - Министерството на информацията (МИН), Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР), Второ разузнавателно управление на Обединения щаб на въоръжените сили на Иран. <…>
Резултатите от анализа на контраразузнавателната дейност по иранската линия за 2023 г. показват, че въпреки укрепването на междудържавните връзки и многостранното развитие на сътрудничеството, иранските разузнавателни служби провеждат дейности, насочени към създаване на условия за проникване в руски промишлени комплекси, научноизследователски и конструкторски институти.

Основните обекти във фокуса на иранските специални служби са турбореактивните двигатели и силови установки, използвани в ракетната, авиационната, нефтената и газовата промишленост, технологии в областта на създаването на безпилотни летателни апарати (дронове), средства, които се използват в  воденето на хибридна война, електронни продукти за радиоелектрониката, както и вербуването на специалисти в ракетната, авиационната и космическата промишленост.

В контекста на засилването на военнотехническото сътрудничество и увеличения брой национални делегации, които посещават страната ни и пътуват до Иран, има случаи, при които се вербуват руски специалисти, които пряко изпълняват официални договорни задължения, като същевременно имат достъп до ограничена информация, включително и такава, която представлява държавна тайна.

Известни подробности за това как точно иранските разузнавателни служби вербуват в Русия, се откриват в документ под тежкото и неясно заглавие  
„Преглед на тактиката на разузнавателната дейност на чуждестранните спецслужби по канала за излизане в чужбина на руски граждани, запознати с информация, представляваща държавна тайна“, който също е на разположение на редакцията.

Според ФСБ, иранските шпиони „широко използват посещения на официални делегации в предприятия на руския военно-промишлен комплекс, научноизследователски институти, провеждането на официални преговори между държавни и търговски организации, осъществяване на командировки в чужбина, включително и за кратко време,  които използват като благовиден претекс за добиване на информация (следващи етапи от преговори, запознаване със съществуващ чуждестранен опит, изнасяне на лекция по теми, свързани с научни изследвания), почивки в чужбина и др.“

Отбелязва се също, че иранските спецслужби често мотивират вербуваните агенти, като им предлагат пари, а също така активно практикуват „използването им като на носители на тайни без тяхното знание, въвличайки ги постепенно в  информационен обмен и търговска дейност“.

Според анализа на ФСБ, активностите на иранските служби на руска територия включват „пропаганда на шиитския ислям и създаването на позиции на мюсюлмански религиозни общности различни региони на Русия с цел прокарване на стратегическите интереси на Иран“, както и „придобиване на технологии, материали и стоки с военно предназначение както по официални канали, така и заобикаляйки руското законодателство“.

В документа са изброени и иранци, които са отговорни за взаимодействието с руските разузнавателни служби или участват във вербуването на агенти на руска територия.

Например, официалният представител на иранското Министерство на информацията Басири Саид Алиреза отговаря за осъществяването на контакти с ФСБ и СВР на Русия. Всъщност, в неговите обаждания The Insider открива представители на руските специални служби - например служител на отдела за международно сътрудничество на ФСБ (военно поделение 55957) Михаил Храбров, работещ под прикритието като служител на „Алмаз-Антей“ (обаче, основната му експертиза не е по Иран, а по Китай), колегата му в УМС на ФСБ Артьом Бицуру (експерт по Иран), както и ветеранът от СВР Мурад Чарев (от военно поделение 33949).

В Корпуса на ислямската революция (КСИР), Золфагари Абас Мохамед, който е ръководител на стратегическото разузнаване, е в контакт с ГРУ и ФСБ. Според контраразузнаването на ФСБ, той „работи по организирането на придобиването, включително и на незаконно придобиване, на специални технически средства“. От документа обаче не става ясно до каква степен това „незаконно“ придобиване на специални средства е било координирано с руските власти.

Също така, според контраразузнаването, военният аташе Хосрави Могадам Реза Гударз организира работата с Федералната служба за военно-техническо сътрудничество (ФСВТС), Федералната служба за технически и експортен контрол (ФСТЭК), АД „Рособоронекспорт“, както и с руското Министерство на отбраната по въпросите на военно-техническото сътрудничество, като  „извършва вербовка на руски граждани сред  военнослужещите“. Трудно е да се провери дали военният аташе действително се занимава с вербуване на агенти, но той е в активен контакт с руски военнослужещи, включително с Александър Блохин от Главна дирекция за международно военно сътрудничество на Министерството на отбраната.

Как Русия шпионира в Иран

В „Препоръките“ за 2024 г. служителите на контраразузнаването пишат директно за необходимостта от проникване в иранските разузнавателни служби и получаване на ценна информация за злонамерените действия на Иран в Русия (като „информационни кампании“, които се осъществяват в религиозна среда и биха могли да доведат до „междурелигиозни конфликти“), както и за вътрешната ситуация в Иран (включително как стои въпросът с евентуален заместник на аятолах Хаменей):

„В допълнение към това, през 2024 г. е необходимо следното.“

1. Да се засилят мерките, насочени към агентурно и оперативно-техническо проникване в специалните служби на Ислямска република Иран (ИРИ). Да се счита това направление на работа по линия на шпионажа за приоритетно.

2. Да се получи предварителна информация за плановете на Иран за разпространение на шиитското направление в исляма на територията на Русия, с цел засилване на неговото влияние; да се осъществят дейности, насочени към предотвратяване на създаването на огнища на междурелигиозни конфликти, вдъхновени от ИРИ, на територията на Русия; да се противодейства на иранските информационни кампании, насочени към разширяване на влиянието им в религиозната среда, както и към приобщаване на шиитските общности в страната ни, които са под влиянието на религиозните центрове на Иран.

3. Да се пресекат опитите на иранските разузнавателни служби и организации да придобиват незаконно в Русия или да изнасят чрез източници на нейна територия технологии, оборудване, материали и научно-техническа информация, които биха могли да бъдат използвани за създаването на оръжия за масово унищожение, системите за тяхната доставка, оръжия и военна техника, върху които е  установен контрол по отношение на износа им, както и да се предотвратява незаконното напускане от Русия на руски учени и технически специалисти, запознати с информация, представляваща държавна тайна.

4. Да бъде организирано придобиването на разузнавателна информация по аспекти, които биха могли да послужат като предпоставка за намаляване на мотивацията на Иран за тясно сътрудничество с Русия, което да включва:
- предварителни условия за възстановяване на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма и отмяна на санкциите на САЩ срещу Иран;
- евентуална смяна на настоящия духовен лидер на Иран поради напредналата му възраст, и проучване на кандидати за високия пост и отношението им към въпроса за бъдещата външната политика на Иран, включително и по отношение на Русия

5. Да се придобият или изземат материали за антируската дейност на посолствата на колективния Запад и Украйна в Иран, за да се предприемат мерки за реципрочен отговор.

6. Да се насърчи развитието на двустранните отношения между Русия и Иран, установяването на връзки и сътрудничество между търговски организации, както и да се осигури привличането на представители на бизнес общността и публичния сектор на Ислямска република Иран, които да са полезни за Русия.“

Документът очертава и конкретни мерки, които трябва да се предприемат за постигане на тези цели, включително „провеждане на контраразузнавателни акции сред хора от ирански произход“ и набиране на хора, „завършили ирански религиозни центрове“.

Интересното е, че въпреки мащабните промени в световната политика през последните години, целите и методите на ФСБ са останали практически непроменени. Например, в подобни „Препоръки“ от 2021 г., тоест преди началото на пълномащабна война с Украйна, завръщането на Тръмп, сближаването на Русия с Иран и ирано-израелската война, текстът на документа е като цяло идентичен, макар и с известни подобрения.

Източник на The Insider от военното контраразузнаване на ФСБ обяснява, че дори по време на президентството на Медведев е бил възприет курс, според който Иран е смята повече за враг за Русия, отколкото за неин съюзник. И въпреки всички публични изявления за приятелство и сътрудничество Русия никога не се е оттегляла от принципната си позиция, че Иран не трябва да се сдобива с ядрени оръжия.

Всъщност, в „Препоръките“ от 2024 г. виждаме, че ФСБ е особено загрижена за опитите на Иран да получи достъп до информация за руски ядрени технологии и във връзка с това пише за необходимостта от „потушаване на опитите на иранските разузнавателни служби и организации незаконно да получат в Русия или да изнасят през нейна територия технологии, оборудване, материали и научно-техническа информация, които биха могли да бъдат използвани за създаване на оръжия за масово унищожение“.

ФСБ е особено обезпокоена, че Иран ще се опита да получи достъп до информация за руските ядрени технологии

Както отбелязва същият източник от Военното контраразузнаване, дори след като Русия започна активно да се сближава с Иран през последните години, тя продължи активно да сътрудничи с Израел чрез ГРУ, играейки по този начин двойна игра. Иран няма как да не подозира за съществуването на подобни контакти, което само засилва взаимното недоверие.

Високопоставен източник в ГРУ коментира ситуацията пред The Insider приблизително по същия начин. Според него в тази конфронтация Кремъл е изразявал макар и негласно  предпочитание на Израел поне от 2010 г., като през цялото това време скритата шпионска война с Иран не е преставала. Войната между Иран и Израел е поставила Кремъл в доста некомфортна ситуация. Но според източника, Москва сега е много по-загрижена за вътрешните си проблеми, заради което властта в страната просто не обръща достатъчно внимание на близкоизточната дипломация.

Превод: Faktor.bg