Два проблема: Тръмп игнорира Европа, започвайки войната с Иран, а самата Европа е парализирана от ислямистки радикали

Огнян Минчев

Тръмп не е в състояние да извади САЩ от НАТО - за тази цел той не може да си осигури дори обикновено мнозинство както в Конгреса, така и в Сената. Има достатъчно републиканци и в двете камари, които никога не биха гласували за това.

Проблемът е, че с практиката за непрекъсната ескалация на условията за американския ангажимент към НАТО, с непрекъснатия натиск върху Украйна от позиции на общи позиции с Кремъл,

Тръмп непрекъснато ерозира фактическия потенциал на НАТО като военнополитически съюз

Ако противниците на НАТО знаят, че Вашингтон може във всеки момент да откаже подкрепа или да постави внезапни условия за подкрепа - ролята на НАТО като сдържаща агресията сила рязко ерозира.

По повод на отказа на европейски страни членки на НАТО да подкрепят военните усилия на САЩ и Израел срещу режима в Иран, важно е да се отбележат две неща.

Първо, европейските страни-членки на НАТО

не са предварително консултирани за евентуална подкрепа на военната операция

срещу Иран - може би поради същите "конспиративни" причини, изтъкнати от Тръмп в разговора с японския премиер - г-жа Такаичи ("Вие предупредихте ли ни за Пърл Харбър?") Тогава става дума за поискана подкрепа при свършен факт.

Второ, Европа е заинтересована в по-голяма степен дори и от Америка от премахването на тоталитарния терористичен режим на аятоласите в Техеран. При нормални договорни отношения с техните съюзници, европейските партньори не биха могли да имат съдържателни аргументи за отказ на подкрепа на подобна операция.

За съжаление, допускането на западноевропейска територия на огромни маси мигранти-мюсюлмани и масираното присъствие на фундаменталистки мрежи за радикализацията на тези мюсюлмани - като "Мюсюлманските братя" - причинява

импотентност на европейската политика по ключови проблеми

на взаимоотношенията на Европа с ислямския свят. Не е без значение и фактът, че ислямисткият радикализъм в Европа бързо се съюзява с определени политически движения от лявата европейска периферия и по този начин се превръща в сила, придобиваща все по-значима власт да налага вето върху тези европейски политики, които не са изгодни за фундаменталистите.