Подполковник Надав Шошани*

Изминаха две години откакто Израелските отбранителни сили IDF започнаха наземните си операции – след най-мрачния ден в съвременната история на Израел: 7 октомври 2023 г. Вследствие на тази масова сеч нашата нация се изправи пред невъобразима мисия – да изкорени терористична организация, дълбоко инфилтрирана в цивилния живот, като същевременно се фокусира върху мисията да върне у дома 255 заложници.

Две години по-късно, със завръщането на живите заложници и оформящия се нов Близък изток, Израел постигна нещо, което малцина смятаха за възможно. Предефинирахме понятието възпиране, възстановихме сигурността и показахме морална сила при най-суровите условия. Но заплахите пред нас все още са съвсем реални.

Днес искам да разсъждавам върху историческата мисия, пред която бяхме изправени – и как нашите войници я изпълниха със сила, добросъвестност и човечност при почти невъзможни обстоятелства.

Война като никоя друга

От мига, в който „Хамас“ отприщи терора си на 7 октомври, те разбраха, че ще последва война. Те също така бяха наясно и с бойното поле, което са създали. Газа е едно от най-гъсто населените места на планетата. Почти във всяко кътче има оръжия, самоделни взривни устройства, подземни тунели и бойна техника. Стратегията на „Хамас“ беше да доведе бойните действия при цивилното население. Преднамерено.

„Хамас“ постави в основата на военната си стратегия използването на човешки щитове. Вярваше, че нашата етика ще бъде нашата слабост. Това направи тази война сложна – но не и невъзможна.

Реалността на терен

По време на войната посетих ивицата Газа. Видях болници, превърнати в командни центрове. Видях училища с тунелни шахти.

Като баща на момичета, изобщо не бях подготвен да видя онази снимка на розовата спалня на малко момиченце, пълна с кукли и детски рисунки, а до леглото му – шахта, водеща към тунел на терористите. Тази гледка остана в съзнанието ми. „Хамас“ превърна детска стая в бойно поле.

През август 2024 г. шестима от нашите скъпи заложници – включително 23-годишният американец Хърш Голдбърг-Полин, бяха брутално убити от терористите от „Хамас“ в тунел, намиращ се точно под детска стая в Рафах. Докато IDF през тези две години рискуваха всичко, за да защитят цивилните, „Хамас“ безмилостно се стремеше да ги застраши. Такава е същността на това, срещу което се борим.

Усилията да смекчим щетите за цивилните

Използването на цивилни райони за бойни действия не беше резултат от хаос, предизвикан от войната. Това беше съзнателен избор на „Хамас“. „Хамас“ никога не е криел готовността си да жертва хората от собствената си общност. Гордо ги нарича мъченици и използва смъртта им, за да разпалва още повече насилие. Докато камерите на света бяха насочени към Израел, истината за това кой плати цената остана скрита в улиците на Газа.

Израелската армия отдава най-голямо значение на опазването на живота на невинните. В битките нашите войници носеха моралния кодекс, който ни определя като нация. Всеки създаден евакуационен маршрут, всяка листовка и предупредителен знак, всеки хуманитарен коридор беше част от нашите усилия да смекчим щетите за цивилните в Газа.

Направихме нещо, което никоя друга армия не е правила: отказвахме се от елемента на изненадата, отново и отново. Има цяло подразделение, отдадено единствено на това да гарантира, че цивилните са предупредени и евакуирани преди започването на операция. През цялата война израелски офицери се обръщаха към жителите на Газа и ги предупреждаваха: „Хамас“ се крие и действа от вашия квартал, трябва да се борим с тях – моля, преместете се на друго място в интерес на вашата сигурност. Едва след като се уверявахме, че цивилните са си тръгнали, пристъпвахме към операцията.

Когато цивилните бяха превърнати в инструмент на стратегия

До влизането в сила на споразумението за прекратяване на огъня, Израел подпомогна влизането на над 2,1 милиона тона хуманитарна помощ в Газа, за да гарантира, че местните жители имат достъп до неща от първа необходимост. В типичния си стил, „Хамас“ превърна цивилните в център на своята стратегия за манипулация и контрол. Плячкосваше камиони с хуманитарна помощ и блокираше достъпа до хуманитарни доставки. Опитваше се да попречи на жителите на Газа да достигнат до пунктовете на GHF (Gaza Humanitarian Foundation – б. р.) за разпределяне на доставките – специално създадени, за да бъде заобиколен контролът на „Хамас“ върху помощите.

Докато Израел и неговите международни партньори работеха, за да гарантират, че цивилните могат да получават неща от първа необходимост, „Хамас“ работеше, за да гарантира липсата на достъп до помощи. Трудно е да си представим по-ясен пример за разликата между тези, които се борят, за да спасят човешки животи, и онези, които се борят, за да ги унищожат.

Две години по-късно: Нов Близък изток

Две години по-късно Близкият изток изглежда различен. Регионът е по-стабилен и по-малко райони са под контрола на терористите. И все пак нашата мисия все още не е завършена.

Трябва да се борим, за да гарантираме, че децата от този регион ще растат в свят, в който животът се цени по-високо от смъртта.

Израел не избра тази война. Но чрез нея ние напомнихме на света, че силата и моралът могат да съжителстват. Дори в условията на война.

*Подполковник Надав Шошани е международен говорител на Израелските сили за отбрана IDF, специалист по публична комуникация и стратегии.

Превод: Faktor