Географските карти на този регион вече са били променяни, а границите са били чертани наново. При първия проект за „Велика Сърбия" това доведе до кървава война, от която в крайна сметка загубиха всички. Но това очевидно не пречи на Милорад Додик, президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, да си мечтае за нови промени в облика на Югоизточна Европа, пише в коментар за Дойче веле Ерих Ратфелдер.

Планът на Додик

Пред камерите на ДВ Додик без грам притеснение начерта съвсем нови граници върху картата на региона. И с лека ръка просто зачеркна някои от съществуващите. В неговите представи по-голямата част от днешна Република Сръбска трябва да се присъедини към Сърбия, също както и северната част на Косово. Додик се държи като някакъв велик пълководец, който има властта да пренарежда света.

Съвсем незначителен детайл е, че в неговите планове градчето Требине и част от Източна Херцеговина се предоставят благосклонно на Хърватия. Така Додик на практика подкрепя мечтите на Загреб за присъединяване на части от Босна и Херцеговина към територията на Хърватия. Ситуацията много напомня за годините на войната в бивша Югославия, когато водачите на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич, както и лидерите на босненските хървати Мате Бобан и Ядранко Пърлич на практика преследваха една и съща цел - да откъснат колкото може повече земи от Босна и Херцеговина и да ги присъединят към съответната "държава-майка".

Миналата седмица Хагският трибунал произнесе окончателната присъда срещу Ратко Младич. Скоро същото очаква и Ядранко Пърлич. Така етническите чистки, причинили смъртта на десетки хиляди цивилни граждани, ще получат най-сетне съдебно възмездие. Само че последствията от политиката на Младич се усещат и до днес. Дейтънското споразумение на практика възнагради сръбските военнопрестъпници с териториалната подялба на бивша Югославия. И ако в интервюто за ДВ Додик дава положителна оценка за Дейтънското споразумение, той го прави именно поради този факт.

Сега Додик преследва следната тактика: просто изчаква. Вече не заплашва с референдум за независимост, но продължава да си мечтае за подобно развитие. И поставя под въпрос жизнеспособността на Босна и Херцеговина като държава. Нищо, че босненските сърби и той самият направиха всичко възможно, за да задълбочат разединението на страната, да унищожат мъчително постигнатия напредък към реинтеграция, да блокират връщането на прокудените в родните им места и да вгорчат живота на онези, които въпреки всичко се завърнаха.

Опасни фантазии

Да, самият Додик има решаващ принос за политическата и икономическа блокада на Босна и Херцеговина. Той докара хората в Република Сръбска (а и в останалата част на страната) до непоносима икономическа ситуация. Бедността и безперспективността принудиха мнозина да емигрират - обширни части от Република Сръбска са почти обезлюдени. Но всичко това очевидно не интересува Додик.
„Великият стратег" сега дори обвинява Сърбия, че не била в състояние да следва неговата политика. Сърбия трябвало да признае Косово, за да удари най-сетне часът за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Онези, които преди 26 години начертаха нови граници върху картата на Югоизточна Европа, бяха готови на всичко - да унищожат не само „врага", но и собственото си общество. В наши дни Европа ще направи най-добре, ако по категоричен начин покаже на Додик, че политици с подобна идеологическа броня нямат нищо общо със западните ценности и затова не съществува никаква база за разбирателство с тях. Още повече, че самият Додик осъзнава много добре колко силно е уязвим - неговият режим е колабирал финансово и зависи изцяло от помощите на международната общност. Дори руснаците няма да го финансират вечно. Опасните му фантазии служат единствено на него самия. И на стремежа му да се задържи на власт.