В словото си за Деня на будителите президентът Румен Радев допусна най-малко три грешки: каза една неистина, обиди много българи и влезе в пълен синхрон с антиевропейската реторика, спонсорирана от Кремъл. Защо го прави? Това пита в коментара си за "Дойче веле" Иван Бедров:

 "И наистина будителят не е интелектуалец по европейски образец, това е наша, българска духовна категория". Тези думи на президента Румен Радев стреснаха много хора. Едни реагираха, други се обидиха. Изречението е част от речта на държавния глава за Деня на народните будители, който България отбелязва на 1 ноември. Подобни слова са традиционно скучни и затова рядко правят впечатление. Но това противопоставяне на българския стремеж от втората половина на 19 век за изграждане на образована и развита национална държава срещу европейската идея изобщо, бе веднага забелязано. И бе разчетено като гаф, пише авторът.

 Изказването на Румен Радев е неуместно най-малко по три причини. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то обижда много българи, чиито житейски усилия са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, подобно конфронтационно изказване е не просто в синхрон с мощната антиевропейска реторика, която режимът на Путин спонсорира, а даже я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, ако оттук нататък чете по-внимателно какво са му подготвили, за да избягва ситуации като цитираната.

Будителите еднозначно са европейци, категоричен е авторът.

 Будителите са онези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на независима и свободна България, изградена точно по европейски образец. Представителната демокрация, равенството пред закона, светската държава са все явления, които будителите са „докоснали“ при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която говори Левски, не е някакво самобитно изобретение, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да използва високата си трибуна, за да напомня на българите, че винаги са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на противопоставянето между будителите и Европа.

  Президентът Радев се отличава от кандидата Радев само по едно: като държавен глава Радев вече твърди, че проруската му ориентация е продиктувана от грижа за ЕС. Но този номер няма да мине, пише още Бедров.

С подобни изказвания Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не спира да се „старае“ - да си спомним само как отиде в Полша, откъдето поиска ЕС да свали санкциите срещу Русия. Или по-точно - срещу високопоставените лица, участвали в незаконното анексиране на Крим. Да отидеш точно в Полша и да кажеш точно това?!

Разбира се, съществува възможността президентът изобщо да не е искал да говори срещу Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, определено е искал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени така? Липсата на политически опит вече не може да бъде оправдание. Минаха десет месеца все пак, напомня Бедров.