За вицепрезидент на ПАСЕ беше избрана Джема Грозданова от ГЕРБ
При откриването на новата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) тази седмица беше конституирано и нейното ново ръководство. То ще ръководи Асамблеята през 2019. За вицепрезидент на ПАСЕ беше избрана Джема Грозданова – ръководител на българската делегация там от партия ГЕРБ, член на Европейската народна партия. Пред БНР Грозданова обясни, че както и през миналите години, така и сега на водеща тема на първата сесия е била Русия.
„Откакто се наруши международното право и беше анексирам Крим, всяка януарска сесия на Асамблеята е свързана основно с темата Русия. След анексирането Асамблеята наложи санкции над Русия - забрани им да гласуват в пленарна зала, забрани и м да участват в наблюдателни мисии, както и да гласуват за съдии в европейския съд по правата на човека. Руската федерация изразява своето крайно недоволство срещу тези санкции и всяка година през януари очаква тези санкции да бъдат свалени. Това не се случва вече втора година и затова Руската федерация не заплаща своята членска вноска в организацията, която пък създава доста сериозни проблеми на бюджета, защото вноската на Русия на година е 33 милиона евро. И тази сесия, за съжаление, основно дебатът по повод Русия беше дали и възможно ли е държава членка да не изпълнява своите ангажименти към дадена организация и дали всъщност всички тези правила, които ние сме приели, дали може да се прави изключение за някого. Категорично мнението е, че не бива да се правят изключения и че Русия не бива да изнудва организацията поради финансови причини. Така че интересното е, че в Статута на организацията, т. нар. член 9, Комитетът на министрите има право да реши дали да изключи Русия“, обясни Грозданова.
Тя посочи още, че всъщност Русия вече е напуснала ПАСЕ, но все още е част от Комитета на министрите и въпросът за изключването е свързан с това.
„Има такава възможност по статут, а дали ще се случи или не, не можем да предполагаме със сигурност, защото слушайки в момента финландското председателство на Комитета на министрите, както външният министър на Финландия, така и финландският президент казаха, че ще направят всичко възможно да запазим разговорът с Русия. Така че чакаме министерската конференция в Хелзинки през май месец, за да разберем повече по това решение.“
Фактор
„Откакто се наруши международното право и беше анексирам Крим, всяка януарска сесия на Асамблеята е свързана основно с темата Русия. След анексирането Асамблеята наложи санкции над Русия - забрани им да гласуват в пленарна зала, забрани и м да участват в наблюдателни мисии, както и да гласуват за съдии в европейския съд по правата на човека. Руската федерация изразява своето крайно недоволство срещу тези санкции и всяка година през януари очаква тези санкции да бъдат свалени. Това не се случва вече втора година и затова Руската федерация не заплаща своята членска вноска в организацията, която пък създава доста сериозни проблеми на бюджета, защото вноската на Русия на година е 33 милиона евро. И тази сесия, за съжаление, основно дебатът по повод Русия беше дали и възможно ли е държава членка да не изпълнява своите ангажименти към дадена организация и дали всъщност всички тези правила, които ние сме приели, дали може да се прави изключение за някого. Категорично мнението е, че не бива да се правят изключения и че Русия не бива да изнудва организацията поради финансови причини. Така че интересното е, че в Статута на организацията, т. нар. член 9, Комитетът на министрите има право да реши дали да изключи Русия“, обясни Грозданова.
Тя посочи още, че всъщност Русия вече е напуснала ПАСЕ, но все още е част от Комитета на министрите и въпросът за изключването е свързан с това.
„Има такава възможност по статут, а дали ще се случи или не, не можем да предполагаме със сигурност, защото слушайки в момента финландското председателство на Комитета на министрите, както външният министър на Финландия, така и финландският президент казаха, че ще направят всичко възможно да запазим разговорът с Русия. Така че чакаме министерската конференция в Хелзинки през май месец, за да разберем повече по това решение.“
Още от Свят
Зеленски: Украйна не е провеждала операции във водите на България, спецслужбите ни проучват случая с поразените кораби
"Уточнен е целият обем от данни с българската страна: нашите военноморски сили се свързаха с колегите си в България - установено е, че това е руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове“
Танкер от руския „сенчест флот“ с петрол за Индия гори край Сочи
Aframax Rio плава под либерийски флаг. При пълно натоварване корабът може да превозва приблизително 700–750 хиляди барела петрол,
Евродепутатите от „Обнови Европа“: ЕС и НАТО трябва да отговорят на преките атаки срещу кораби в Черно море
Никола Минчев, ръководител на българската делегация в групата, поиска отговорните за атаките да бъдат назовани и подведени под отговорност