За вицепрезидент на ПАСЕ беше избрана Джема Грозданова от ГЕРБ
При откриването на новата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) тази седмица беше конституирано и нейното ново ръководство. То ще ръководи Асамблеята през 2019. За вицепрезидент на ПАСЕ беше избрана Джема Грозданова – ръководител на българската делегация там от партия ГЕРБ, член на Европейската народна партия. Пред БНР Грозданова обясни, че както и през миналите години, така и сега на водеща тема на първата сесия е била Русия.
„Откакто се наруши международното право и беше анексирам Крим, всяка януарска сесия на Асамблеята е свързана основно с темата Русия. След анексирането Асамблеята наложи санкции над Русия - забрани им да гласуват в пленарна зала, забрани и м да участват в наблюдателни мисии, както и да гласуват за съдии в европейския съд по правата на човека. Руската федерация изразява своето крайно недоволство срещу тези санкции и всяка година през януари очаква тези санкции да бъдат свалени. Това не се случва вече втора година и затова Руската федерация не заплаща своята членска вноска в организацията, която пък създава доста сериозни проблеми на бюджета, защото вноската на Русия на година е 33 милиона евро. И тази сесия, за съжаление, основно дебатът по повод Русия беше дали и възможно ли е държава членка да не изпълнява своите ангажименти към дадена организация и дали всъщност всички тези правила, които ние сме приели, дали може да се прави изключение за някого. Категорично мнението е, че не бива да се правят изключения и че Русия не бива да изнудва организацията поради финансови причини. Така че интересното е, че в Статута на организацията, т. нар. член 9, Комитетът на министрите има право да реши дали да изключи Русия“, обясни Грозданова.
Тя посочи още, че всъщност Русия вече е напуснала ПАСЕ, но все още е част от Комитета на министрите и въпросът за изключването е свързан с това.
„Има такава възможност по статут, а дали ще се случи или не, не можем да предполагаме със сигурност, защото слушайки в момента финландското председателство на Комитета на министрите, както външният министър на Финландия, така и финландският президент казаха, че ще направят всичко възможно да запазим разговорът с Русия. Така че чакаме министерската конференция в Хелзинки през май месец, за да разберем повече по това решение.“
Фактор
„Откакто се наруши международното право и беше анексирам Крим, всяка януарска сесия на Асамблеята е свързана основно с темата Русия. След анексирането Асамблеята наложи санкции над Русия - забрани им да гласуват в пленарна зала, забрани и м да участват в наблюдателни мисии, както и да гласуват за съдии в европейския съд по правата на човека. Руската федерация изразява своето крайно недоволство срещу тези санкции и всяка година през януари очаква тези санкции да бъдат свалени. Това не се случва вече втора година и затова Руската федерация не заплаща своята членска вноска в организацията, която пък създава доста сериозни проблеми на бюджета, защото вноската на Русия на година е 33 милиона евро. И тази сесия, за съжаление, основно дебатът по повод Русия беше дали и възможно ли е държава членка да не изпълнява своите ангажименти към дадена организация и дали всъщност всички тези правила, които ние сме приели, дали може да се прави изключение за някого. Категорично мнението е, че не бива да се правят изключения и че Русия не бива да изнудва организацията поради финансови причини. Така че интересното е, че в Статута на организацията, т. нар. член 9, Комитетът на министрите има право да реши дали да изключи Русия“, обясни Грозданова.
Тя посочи още, че всъщност Русия вече е напуснала ПАСЕ, но все още е част от Комитета на министрите и въпросът за изключването е свързан с това.
„Има такава възможност по статут, а дали ще се случи или не, не можем да предполагаме със сигурност, защото слушайки в момента финландското председателство на Комитета на министрите, както външният министър на Финландия, така и финландският президент казаха, че ще направят всичко възможно да запазим разговорът с Русия. Така че чакаме министерската конференция в Хелзинки през май месец, за да разберем повече по това решение.“
Още от Свят
Франция прие закон за асистирана смърт
Пациентът трябва да е пълнолетен, да е гражданин на Франция или да пребивава трайно и законно в страната, да страда от тежко и нелечимо заболяване, което е в терминален или „напреднал“ стадий, и да изпитва физическа болка, определена като непоносима
Украйна и Русия са си разменили по 103 военнопленници
Ройтерс пише, че двете държави до момента са разменили хиляди военнопленници на интервали през продължаващия вече повече от четири години конфликт
Кой ще даде ракети-прехващачи? Украйна трескаво ги търси, но никой не смее да се откаже от тях
Способността на Киев да разработва отбрана срещу балистични ракети е много ограничена, слабост, която Москва с удоволствие използва. CNN отбелязва, че юли се е превърнал в най-смъртоносният месец за украинските цивилни от май 2022 г. насам.