Сблъсъкът между иракските сили за сигурност и кюрдските опълченци в околностите на Киркук по-рано този месец предизвика сериозна загриженост по причина, че САЩ отдавна дружат с кюрдския народ. Тези сблъсъци са свидетелство за по-голяма и тревожна реалност: въпреки тактическите успехи в борбата срещу „Ислямска държава“ /ИД/, САЩ, както и преди нямат комплексна стратегия спрямо Близкия изток. 

Това е тъжното наследство, което администрацията на президента Барак Обама остави на своя наследник. Президентът Доналд Тръмп призова този месец да се разработи по-обширна стратегия за противопоставянето на пагубното влияние на Иран върху Близкия изток. Това предизвиква оптимизъм, защото е свидетелство, че администрацията признава съществуването на проблема. 

Но само няколко дни след това изявление се появиха съобщения, че командващият на елитните части „Ал Кудс“ от състава на Корпуса на стражите на ислямската революция Касем Сюлеймани се е появил в околностите на Киркук, където е подготвял военното настъпление срещу кюрдските позиции, в които е трябвало да участват ползващи се с иранска подкрепа иракски бойци, изпратени да засилят силите за сигурност на Ирак. А когато това настъпление започна, някои иракски части използваха в бойните действия военна техника, доставена от САЩ. 

Подобна ситуация е абсолютно недопустима. САЩ доставяха оръжие и обучаваха правителствените иракски войски, за да воюват с „Ислямска държава“ и защитават Ирак от външни заплахи, но не за да атакуват иракските кюрди, които са най-надеждните и боеспособни партньори на Америка в този регион. Американският съюз с кюрдите в продължение на десетилетие ги защитаваше от нападения както вътре в Ирак, така и от вън и в същото време помага на националните интереси на Америка. През последните години кюрдите станаха още по-близки съюзници на САЩ и воюваха заедно с тях против ИД. 

Ще бъда пределно откровен: ако Багдад не може да гарантира на иракските кюрди сигурността, свободата и шанса за по-добър живот, към което те се стремят, и ако САЩ бъдат изправени пред избора между пълзяща иранска подкрепа за отрядите и нашите отдавнашния партньори кюрди, аз ще предпочета кюрдите. Сблъсъкът в Киркук стана симптом за сериозен проблем, който САЩ не могат да решат вече много години. 

Регионалният ред в Близкия изток много бързо се руши. Това засяга и държавите, и отношенията между тях. Там отслабва американската сила и влияние и е предизвикано основно заради това, че през последните 8 години САЩ отслабиха своето присъствие в този регион. В резултат на това се образува вакуум, който беше запълнен от антиамериканските сили. Днешната администрация, както и нейният предшественик се концентрираха изключително върху разгрома на ИД. 

Естествено, това е изключително важно. Но нашите противници използват това за собствена изгода и на другите фронтове. В Ирак САЩ, както и преди се къпят във фонтана на славата след освобождаването на Мосул през това лято. Междувременно иранските сили се стараят да посеят разногласия вътре в Ирак, което ние наблюдаваме в Киркук. Използвайки различни хитрости, Иран настройва иракските политици срещу САЩ. Те се опитват да направят така, че насрочените за следващата година избори да се превърнат в стратегическо поражение за американците и да отслабят тяхното влияние в тази страна. 

В Сирия режимът на Асад, действащ с подкрепата на Русия, Иран, „Хизбула“ и различни бойни отряда, постави под контрол по-голямата част от страната, включително много източни райони, които САЩ смятат за стратегически важни. Бъдещето на Сирия се решава с използването на сила на места и Америка не участва и няма инициатива. Огромна паяжина от ирански марионетки и съюзници оплита Близкия изток от Средиземно море до Арабския полуостров. Тя създава заплаха за стабилността, свободното корабоплаване и териториите на нашите партньори и съюзници, включително тези, които притежават съвременно неядрено оръжие. 

Самият Иран продължава изпитанията на балистични ракети, заплашва съседите и се възползва от отслабването на санкциите, за да печели пари за опасни цели. Нашите арабски съюзници са затънали в дипломатически спор с Катар, макар че в този регион съществуват далеч по-сериозни заплахи. И над всичко това е надвиснала зловещата сянка на Русия на Владимир Путин, която отново се превръща в мощна регионална сила, активно противодействаща на американските интереси и напълно не мислеща за правата на човека и живота на гражданското население. 

Това е сложно и много заплетено кълбо от проблеми, но американците трябва да разберат, че ни е отправено много по-голямо предизвикателство – Близкият изток е жизненоважен за бъдещето на международната сигурност и световната икономика. В момента цяла мрежа от антиамерикански организации и групировки, които понякога работят заедно, а понякога отделно, се опитват да отслабят американското влияние в Близкия изток и да прекроят този регион по такъв начин, че той да се противопостави на нашите интереси и ценности. За целта те подкрепят терористи и бунтовници, сплашват нашите приятели, водят против тях подривна дейност, изтласкват ни от дипломатическото поле, а също така разгръщат и доставят в региона военна техника, заради което на САЩ им става все по-трудно и по-опасно да запазят там своето влияние. 

Ако ние и занапред като в летаргичен сън следваме нашия днешен курс, един ден в недалечното бъдеще ще се събудим и ще открием, че Америка се е лишила от влияние в този най-важен регион на света. По тази причина американците трябва да се замислят над това, което се случва днес в Близкия изток. По тази причина трябва да подкрепим нашите истински приятели, такива като кюрдите. 

И по тази причина ние в много по-голяма степен, отколкото когато и да било друг път, се нуждаем от стратегия, която ще ни позволи да се издигнем над тактическите интереси и да отделим спешното от истински важното.

източник: БГНЕС