Скоро Луната ще затъмни напълно Слънцето - събитие, което е достатъчно рядко, за да се измерва с векове. Това е подходящ повод да се замислим за Луната, Земята и човечеството. Но имам и по-прозаична причина да го направя: В момента съм в процес на писане на книга за геополитиката на Луната, така че затъмнението ми даде повод да изложа някои първоначални мисли.

Основният въпрос, за който става дума, е отношението на Луната към Земята. Всъщност Луната е тясно свързана със Земята. Много отдавна една планета с размерите на Марс се е разминала със Земята, откъснала е голямо парче от нашата планета и го е поставила в орбита около Земята - или поне така гласи преобладаващата теория. Въпреки че това изглежда космически невероятно, хората, които разбират от такива неща, настояват, че е вярно и че несъмнено е повлияло на формата на Земята, на нейния климат и може би дори на световното земеделие.

Най-поразителната теория е, че Луната е пълна с ценни минерали, върху които се гради голяма част от икономиката на Земята. Ако тя наистина се е ударила в Земята преди много години, трябва да се предположи, че с нея е била откъсната значителна част от минералната структура на Земята. Ако това е вярно, Луната трябва да е богата на минерали и по този начин да е основа на богатство. Известно е, че на Луната има значителни количества вода, в по-голямата си част замръзнала, както и способността да улавя огромни количества енергия, излъчвана от Слънцето, която би могла да задвижи промишлеността на Луната и голяма част от земната енергия, ако се приеме, че тя се препредава на Земята.

Луната също така е отлично място, от което може да се влияе на Земята или дори да се доминира над нея. Тя би могла да се превърне във военна база, от която враг да бомбардира Земята със слънчева енергия или с камъни, набавени от повърхността на Луната. Не по-малко важно е, че тя е отлична отбранителна точка с офанзивни оръжия, скрити под кората ѝ, способни да издържат на атаки - дори ядрени атаки - чрез копаене в повърхността ѝ. Вместо огромна пустош, една добре защитена лунна база ще може да пресича атаки в пространството между Земята и Луната и да защитава минни и промишлени инсталации.

Все още трябва да се научи много. Но интересът, особено този на Съединените щати, е налице. Всъщност Вашингтон ще стартира серия от пилотирани мисии, които в крайна сметка ще имат за цел да създадат база, която да може да се запази за значителен период от време.

"Който контролира Източна Европа, контролира света" отдавна е често срещан рефрен в историята на геополитиката. Не съм сигурен доколко това е вярно, но звучи категорично. Приемам много по-сериозно принципа, че "Който контролира Луната, контролира Земята". Ако, както се предполага, Луната разполага с ресурсите, необходими за поддържане на дългосрочно присъствие, енергия за контрол на близкото космическо пространство и оръжия, с които да го защитава, тезата има някакъв смисъл. В края на краищата Луната е най-висшето място, осигуряващо ясна видимост за откриване на атаки и материали, които биха могли да привлекат земните сили да търсят съюз с Луната - ако приемем предложението, че хората могат да живеят на Луната само за да забогатеят. Има очевидни и не толкова очевидни причини, поради които това може да не проработи, но не бива да се забравя, че европейците са отишли в Южна Америка в търсене на злато, сребро и всичко останало. Като се имат предвид сегашните технологии, относителното разстояние между Португалия и Бразилия и между Луната и Португалия не се различава кой знае колко. Пътуването до Луната може дори да изглежда по-малко обезсърчително.

Хората се стремят към богатство и ще използват военна сила, за да го постигнат. Историята на света е история на движението и борбата за богатство. Струва ми се, че ако стойността, която мнозина предполагат, че Луната притежава, се осъществи, геополитиката може да продължи да управлява в нова игра. /БГНЕС

*Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“