ЕБВР запази прогнозата си за България: Ръст от 2,7% през 2026 г.

Българската икономика ще продължи да расте, но с по-бавни темпове. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква брутният вътрешен продукт на страната да се увеличи с 2,7% през 2026 г., а през 2027 г. растежът да се забави до 2,5%. Новата оценка не се различава от прогнозата на институцията от юни.

След ръст на БВП от 3,4% през 2024 г. и 3,1% през 2025 г., през първите шест месеца на тази година икономиката е забавила темпа си до 2,8%. Въпреки това потреблението и инвестициите остават сравнително устойчиви, посочват експертите на ЕБВР.

Положителен сигнал идва от промишлеността, която отново отчита растеж след сериозното свиване през миналата година. Услугите и строителството също продължават да подкрепят икономическата активност. При външната търговия картината е по-неблагоприятна – след силен спад на износа през първото тримесечие до средата на годината е отчетено само частично възстановяване.

ЕБВР обръща специално внимание на движението на цените. Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, инфлацията в България е достигнала 6,3% през май, като основна причина е поскъпването на енергията. През юли обаче вече се наблюдава известно забавяне при ръста на цените на храните.

По-сериозно предизвикателство според банката е състоянието на публичните финанси. През 2026 г. е заложен бюджетен дефицит от 5,7% от БВП, а от юли страната е в процедура на ЕС за прекомерен дефицит. Затова ограничаването на бюджетния дисбаланс се очаква да бъде един от основните приоритети през следващите години.

Именно необходимостта от фискална консолидация е посочена и като един от основните рискове пред растежа. Според ЕБВР мерките за свиване на дефицита могат да се отразят върху доверието на домакинствата и бизнеса.

В същото време от банката очакват ускоряване на работата по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. След предишни забавяния усвояването на средствата отново е сред приоритетите, като оценката е, че България може да получи значителна част от предвиденото финансиране до края на годината.

По-слаба е картината за Югоизточна Европа като цяло. След растеж от 1,4% през 2024 г. регионът е отчел 1,2% през 2025 г., а през първата половина на тази година икономическата активност почти не се е променила.

Основна причина е развитието в Румъния, където високата инфлация и мерките за ограничаване на бюджетния дефицит са засегнали потреблението, а промишленото производство е намаляло. ЕБВР прогнозира свиване на румънската икономика с 0,2% през 2026 г. и връщане към растеж от 1,8% през следващата година.

За целия регион банката очаква едва 0,5% икономически ръст през 2026 г., последван от ускоряване до 2% през 2027 г.

Натискът върху икономиките, в които ЕБВР инвестира, идва и от международната среда. Банката откроява поскъпването на енергията и храните, нарушенията в търговията, по-скъпото финансиране, сушата и недостига на вода.

Петролът, който преди конфликта в Близкия изток се е търгувал за около 65 долара за барел, е преминал границата от 100 долара през април. Цените на някои горива, сред които дизелът и авиационното гориво, са се увеличили още по-силно.

Подобна тенденция се наблюдава и при природния газ. От февруари цените са се повишили с повече от 70%, докато световният морски износ на втечнен природен газ е намалял с около 40%.

Към енергийните проблеми се добавят и климатичните рискове. Ниските нива на Дунав и Рейн вече затрудняват транспорта на промишлени товари и влияят върху производството на електроенергия от водни и ядрени централи.

Проблемът е особено чувствителен за европейската индустрия. Според ЕБВР предприятията в ЕС плащат средно около 2,4 пъти повече за електроенергия от компаниите в САЩ, което увеличава натиска върху енергоемките производства и конкурентоспособността им.