Европейската централна банка (ЕЦБ) приключва днес последното си заседание по паричната политика за тази година, като очакванията на пазарите са насочени към запазване на лихвените равнища

ЕЦБ понижи лихвите си с общо 2 процентни пункта през 12-те месеца до юни, след което ги поддържа без изменение.

Запазването на водещата лихва на ЕЦБ на ниво от 2 процента за четвърти пореден път се подкрепя от наличните макроикономически данни, съобщава Българската телеграфна агенция.

Инфлацията в еврозоната остава близо до целевото равнище на банката с годишен темп от 2,1 % през ноември, колкото и беше през октомври, и с леко понижение спрямо нивото от 2,2 %, отчетено през същия месец на 2024 година, съобщи вчера Евростат.

Икономиката на валутния съюз е нараснала с 0,3 на сто през третото тримесечие на годината – по-бързо от очакваното, което също потвърждава думите на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, че паричната политика в еврозоната в момента е на „добро място“.

Същевременно, по думите й, неочакваната устойчивост на икономиката спрямо несигурността и напрежението в търговията, може да даде основания на институцията отново да повиши прогнозите за икономическия растеж.

Въпреки това несигурността остава по-висока от обичайното заради нестабилната търговска политика в глобален мащаб, посочи Лагард в изказване пред Европарламента по-рано този месец, добавяйки, че се наблюдават „двупосочни рискове“ по отношение на инфлацията.  

Докато цикълът на промени в паричната политика изглежда е приключил за тази година, пазарите ще следят внимателно изявлението на Лагард на пресконференцията след срещата за сигнали относно вероятната посока на банката за 2026 година.

Пазарите оценяват на около 30 процента вероятността лихвите да бъдат повишени до края на 2026 година, след като членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви по-рано този месец, че следващата промяна на ставките може да бъде във възходяща посока, макар че по думите й няма вероятност това да се случи скоро, посочва Ройтерс.

Решенията до голяма степен ще зависят от развитието на валутния пазар, където еврото вече поскъпна с 13 процента тази година, от ефекта на плана за фискални стимули на Германия върху растежа, от евентуалното поевтиняване на енергията, както и от последиците от промените в международната търговия.

„Ефектът от фискалните стимули в Германия и засилените разходи за отбрана в ЕС ще бъдат почти напълно компенсирани от натиска на по-високите вносни мита в САЩ“, посочва Шан Райтата, старши икономист на „Вангард“ (Vanguard).  

Всички 96 икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозират, че депозитната лихва ще бъде оставена без промяна днес, а около 80 процента от експертите залагат на липса на изменения до средата на 2026 година. Близо 75 процента запазват тези очаквания и за периода до края на идната година.