Една история с приказен край...

Грациан Колев

Дочуха хората, че ще хвърчат там, я глави, я службички, я нещо друго и така се поокопитиха...брех, вика, е те с"а че се опра"ат сигурно нещата...и единия вика: айде бат Бойко, другия вика - айде, царо, багажа и дома...трети пък нещо друго си иска...тряска музиката и купона продължава да се лее на първа...

"Бах ги у тъпигьозите, мо"е ли тия да ни бъдат управници?...киска се в шъпа нашия и очаква поредния джумбуш...а бе к"вот и да е там...само сеир да има...седи и чака да види кой ще излезе следващия виновник за мизерното му състояние. И да не си мислите, вие, че той така седи пасивно и чака...не, не, не, не...той клати показалец, хока и нарежда: То"а тъпънар министъра на образованието - айде, къш...там енергитика - чупката, а бе да ви ебем у западняците за т"ва ли си абиа парите вашите да ви учат там - смотаняци със смотаняци...тия вика бизнесмените - има го духат...мафиози и крадци майката си тракат...". И като каканиже едни такива нашия и някак си едно му става така отвътре благичко, благичко: "Ето" - вика, "и аз участвам така, непряко в определянето на съдбата на Републиката. А бе, айде солунската митница - не е в наши ръце, ама барем оная русенската или варненската - па да им покажем и я...".

Очаква, един вид, значи разрешаването на неговите лични въпроси да бъде поето от държавата. Ами, за какво гласува за тех, като не мо"е с"а да стане по неговата...следващия път че го фанат за чепо...и така праска нашия там своя негативен вот и вика: "Видели с"а, кат не слушаш - айде, чупката...то не че нещо кой знае к"во ще стане, щото дали ще вика "иху" , "иха" или "и-ха-ха" ( какъвто е в общи линии политическия спектър) все тая...Важното е да има виновници...и в никакъв случай да не е той самия. Свири музиката, цвърчат кебапчетата на скарата, бирата се лее и люлките се въртят...ами че какво повече искате?

И аз бях там, и пих и се веселих... по брадата ми тече, ама в устата ми не влезна...или както беше там финала на приказката...ако ми чаткаш тънкио намек!