2020-а е най-наситената с негативизъм година от страна на бизнеса за последното десетилетие – и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности година е била 2011-а, в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза.

Това посочват от Българската стопанска камара, която днес представи традиционната си анкета "Годината през погледа на бизнеса", съобщава "Сега".

Причината за черногледството е ясна - ковид-кризата, която се отрази върху всички бизнес процеси. Налице е невиждан икономически спад, посочват от БСК. 

90% от анкетираните 810 фирми виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, за 22% няма промяна, а едва 7% са постигнали растеж през тази година.

В същото време антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключителнно ниска оценка от бизнеса. Само 17% от анкетираните 810 фирми одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. 

В резултат от ковид-пандемията всяка трета фирма е прекратила работа за определен период от време, а всяка втора се е отказала от инвестиционните си намерения и е пристъпила към оптимизация на разходите.

По отношение на персонала към съкращения са пристъпили 42% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството), 41% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 33% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.

Едва 2% от анкетираните са увеличили екипите си с нови назначения през тази година.

От икономическите антикризисни мерки са се възползвали малка част от предприятията. Масово фирмите казват, че мерките са или неприложими, или неизвестни. Схемата „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. На следващо място с 27% са грантовете за микро- и малки предприятия от 3 до 10 хил. лв., а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%.

От секторите „транспот“ и „туризъм“, за които има специални мерки за запазване на заетостта (290 лв. допълнително на месец) са се възползвали само 12%. Едва 1% от анкетираните са потърсили кредити, гарантирани от ББР, а 5% обмислят да го направят.

Масово фирмите се оплакват от бавната реакция на администрацията, от бюрокрация и ненужна бумащина. Само 11% посочват, че не са срещнали пречки при кандидатстването и получаването на помощи.

В ковид-кризата бизнесът най-вече очаква държавата да помогне като поеме част от възнагражденията на персонала (56% от анкетираните), и като намали или отложи държавни (52%) и общински (38%) плащания като данъци, такси и наеми. Има и компании, които не желаят помощ от държавата - 9% от анкетираните.

Фирмите се оплакват също така от увеличения брой заразени и карантинирани работници, което водело до чувствително натоварване върху останалите служители – така смятат 47% от анкетираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че липсата на работници води до закъснение с изпълнението на възложени поръчки и договори, което в е причина за спад на приходите.

Заради ковид-кризата най-голямата пречка за развитие на бизнеса тази година се явява липсата на оборотен капитал (78%). Остават като препятствие обаче до болка познатите бюрокрация и регулаторна тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство, както и често променящата се нормативна уредба. Въпреки пандемията проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години.

Очаквания за 2021

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., едва 11% са оптимистите.

Ръст на производството, нови продукти и услуги и нови пазари планират 35-37% от анкетираните, докато миналата година са били 57%. Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38. Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните.