Действията на сръбските власти поставят въпроса  дали Сърбия вече има списък със забранени български книги. Такава позиция изрази пред бТВ Едвин Сугарев, политик и общественик, генерален консул на България в Ниш през периода 2016-2020 г.

Повод за коментара му е инцидентът на сръбската граница, при който българинът от Босилеград Александър Димитров беше спрян, защото е имал в колата си книгата на Сугарев „Елегия за краището“ и един екземпляр от тритомника за съдбата на българите в Западните покрайнини.

По думите на Едвин Сугарев, книгата му явно вече е инкриминирана в Сърбия, защото и преди е имало проблем. На 6 юли е трябвало „Елетия за краището“ да има премиера в Босилеград – при опит да бъдат пренесени 50 екземпляра сръбските граничари за заявили, че те трябва да бъдат върнати в България или ще бъдат конфискувани.  Авторът посочи, че книгата разказва откровено факти за асимилацията на българите в Западните покрайнини, нарушаването на гражданските им права и тежките условия, в които живеят. 

Той посочи, че сръбското законодателство по никакъв начин не дава основания за подобно задържане.  

Това не са изключения, а постоянни, устойчиви практики, добави Сугарев.  По думите му, този граничен пункт служи като бухалка в полза на кмета на Босилеград Владимир Захариев.

Според него и днес е налице старата инерция на сръбските спецслужби, целящи да принудят българите да емигрират или да се преселят във вътрешността на Сърбия, където бързо биват асимилирани. Ако при подписването на Ньойския договор българите з Западните покрайнини са били 120 000, сега те са 12 500 – това не е естествен демографски спад, а следствие от асимилационни политики.

В сръбските представи България е разглеждана като потенциален враг, това и днес не е много променено, отбеляза Едвин Сугарев.

Той коментира и промените в Конституцията, които определи като наложителни.

Според него институцията на служебното правителство категорично трябва да бъде заличена, за да не се допуска цялата власт да бъде съсредоточавана в един човек.
По думите му, 3 март е крайно неподходяща дата за национален празник – тя няма никакво отношение към България, защото тогава е сключен прелиминарен договор между две други даржави, а целта на самата Русия е не да освобождава българите, а да се приближи към проливите. Той посочи, че националният празник трябва да се определи след дискусия, като подходящи дати са 24 май, Денят на Съединението 6 септември и Денят на независимостта 22 септември.

Едвин Сугарев смята, че правителството Денков-Габриел трябва да управлява пълен мандат, ако подкрепящите го партии следват националните приоритети.

България беше на път да се превърне в квазипрезидентска република, отклони се от основните си геополитически приоритети, което е много опасно и затова се създаде това правителство, отбеляза Едвин Сугарев.