През януари 2017 г. Индексът за демокрация на „Economist Intelligence Unit“ (EIU) понижи състоянието на демокрацията в Съединените щати от „пълна демокрация“ на „недостатъчна демокрация“.

Понижаването на държава, която непрекъснато се гордееше не само с това, че е демократична, но и с отстояването на демокрацията в целия свят, изненада мнозина. Някои американски специалисти изцяло оспориха констатациите.

Съдейки обаче по събитията, случили се оттогава, точността на индекса EIU се демонстрира в ежедневната реалност на американската политика: екстремната политическа и културна поляризация; нарастващо влияние на въоръжени милиции, полицейско насилие; тормоз на имигранти без документи, включително деца; маргинализация на малцинствата в основната политика на страната и т.н.

Индексът за демокрация на EIU в края на краищата изложи влошеното състояние на демокрацията в САЩ, основавайки се на 60 различни показателя, които освен традиционните категории, т.е. функцията на правителството, включват и други показатели като равенство между половете, граждански свободи и политическа култура.

Съдейки по броя, разнообразието и дълбочината на горните показатели, може да се предположи, че резултатът от изборите в САЩ през ноември няма да има непосредствено влияние върху състоянието на американската демокрация. Напротив, резултатът вероятно ще фрагментира вече разделено общество и ще продължи да превръща държавните институции в страната - включително Върховния съд - в бойно поле за политически и идеологически съюзи.

Докато модерният изказ по време на предизборните кампании беше „да спасим американската демокрация“, състоянието на демокрацията в САЩ е с изгледи да се влоши в обозримо бъдеще. Това е така, защото управляващите елити на Америка, независимо дали републиканци или демократи, отказват да признаят действителните загнивания, които засягат американската политическа култура в продължение на много години.

За съжаление, когато кампанията на сенатора Бърни Сандърс, бивш кандидат за президент на Демократическата партия, настоя, че са необходими масивни структурни промени на всяко ниво на управление, тя беше отхвърлена от демократичната власт като „нереалистична“ и като изцяло „неизбираема“.

Сандърс, разбира се, беше прав, защото кризата в американската демокрация не беше инициирана с избора на Доналд Тръмп през 2016 г. Това събитие беше просто симптом на по-голям, продължителен проблем.

Това са някои от основните проблеми, които е малко вероятно да бъдат разрешени без усилие от новата власт, тъй като иначе ще продължат да понижават състоянието на демокрацията в САЩ.

Пропастта на неравенството: Неравенството в доходите, което е източник на социално-политически раздори, е едно от основните предизвикателства пред САЩ, обхващащо време от над 50 години. Неравенството, което сега се комбинира с пандемията COVID-19, се влошава, засягайки повече расови групи, по-специално афроамериканците, и жените.

Според проучване, проведено от изследователския център „Pew“ през февруари 2020 г., „неравенството на доходите в САЩ е най-високото от всички държави от Г-7“, основна грижа за 78% от демократите и 41% от републиканците.

Политическа поляризация: Голямата разлика между заможните и обеднелите не е единственото клеймо, създаващо разкол в американското общество. Политическата поляризация - макар и, интересно, не изразена въз основа на рационално класово разграничение - е основен проблем в САЩ.

Както републиканците, така и демократите успяха да привлекат подкрепата на определени слоеве от американското общество, като същевременно направиха много малко, за да изпълнят многото обещания, които управляващите от тези два лагера често дават по време на предизборни кампании. Например републиканците използват популистки политически дискурс, за да се свържат с белите американци от работническата класа, обещавайки им икономически просперитет; все още няма доказателства, че мнозинството от белите американски семейства от работническата класа се е подобрило при управлението на Тръмп. Същото важи и за демократите, които фалшиво отдавна се позиционират като защитници на расовата справедливост и по-справедливо отношение към имигрантите без документи.

Военизиране на обществото: С най-лошото социално-икономическо неравенство и политическа поляризация, доверието в демокрацията и ролята на държавата да поправи дълбоко дефектната система отслабва. Тази липса на доверие в централното правителство продължава стотици години, затова съществува постоянен акцент върху Втората поправка на Конституцията на САЩ относно „правото на хората да притежават и носят оръжие“.

Всъщност американското общество е едно от най-военизираните в света. Според Федералното бюро за разследвания (ФБР) две трети от целия местен тероризъм в САЩ се извършва от десни милиции, които сега са по-смели и по-гневни от всякога. Според доклад на „Южния юридически център за бедност от октомври, в САЩ има около 180 активни антиправителствени паравоенни групи.

За първи път от много години насам разговорите за поредната „американска гражданска война“ се превърнаха в ежедневна дискусия в масовите медии.

Би било напълно нереалистично да си представим, че демокрацията в САЩ ще бъде възстановена в резултат просто на едни избори. Без фундаментална промяна в американската политика, която се сблъсква с основните проблеми, стоящи зад социално-икономическото неравенство и политическата поляризация, бъдещето носи още повече разделение и, вероятно, насилие.

Следващите седмици и месеци са от решаващо значение за определяне на бъдещата посока на американското общество. Уви, сегашните индикации са малко обещаващи. /БГНЕС

------------------------------------------------

Рамзи Баруд, "Евразия Ревю"