ЕК: България закъснява с изпълнението на Плана за възстановяване

България закъснява значително с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.

Това се казва в доклад на Европейската комисия за 2024 г., в който е представен анализ на социално-икономическото развитие в държавите от блока.

По плана, който е на стойност 5,689 млрд. евро безвъзмездни средства, до момента е извършено само едно плащане в размер на 1,37 млрд. евро, което представлява 24% от общата сума. България все още има 4,3 млрд. евро, които са в процес на изплащане и зависят от изпълнението на 299 от общо 321 оставащи етапа и цели. Крайният срок за изпълнение на плана е август 2026 г.

От 15 май Европейската комисия си сътрудничи с българските власти, за да изпълни изискванията за второто плащане. Брюксел очаква подобрения в административния капацитет, качеството на обществените поръчки, както и независимостта и функционирането на регулаторните органи. Подобряването на бизнес средата е от решаващо значение, тъй като 53% от инвеститорите нямат доверие в правната и съдебната защита на своите инвестиции.

В доклада се подчертават предизвикателствата пред България в областта на декарбонизацията на икономиката и производството на енергия. Закъснялата либерализация на пазара на електроенергия - ключова реформа в рамките на Плана за възстановяване - възпрепятства прехода към чиста енергия. Отоплителните системи често са в лошо състояние и разчитат основно на природен газ или въглища. Въпреки че през 2023 г. се наблюдава забележително увеличение на внедряването на фотоволтаични системи, използването на вятърна енергия е в застой през последното десетилетие, а страната не разполага с достатъчен капацитет за съхранение на енергия.

"Енергийната бедност продължава да бъде значителен проблем в България, като през 2022 г. 22,5 % от населението няма да може да отоплява адекватно домовете си, което е най-високият процент в ЕС в сравнение със средния показател от 9,3%. Емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт също са сериозен проблем, като през 2022 г. те са се увеличили с 29% в сравнение с нивата от 2005 г. Въпреки голямото използване на леки автомобили, делът на електрическите превозни средства с батерии е нисък, а инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства е недостатъчна, което възпрепятства въвеждането на електрическата мобилност", се посочва в доклада.

В документа е отбелязано и влошаване на състоянието на българското образование през последната година, като страната показва по-слаби резултати в международните оценки. Значителна част от 15-годишните ученици нямат минимални познания по математика (53,5 %), четене (52,9%) и природни науки (48 %). Цифровите умения в България са много по-ниски от средните за ЕС (35,5 % спрямо 55,5 %), а участието на възрастните в курсове за продължаване на образованието или преквалификация остава слабо, въпреки че е във фокуса на плановете за преход за въглищните региони. /БГНЕС