Процесът на лустрация започва да работи по един естествен начин с отварянето на досиетата на агентите на комунистическите служби. Това каза в ефира на БНТ журналистката Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. 

По темата за лустрацията е имало не един и два законопроекта, но не е имало политическа воля и граждански натиск, за да се случи това. Само предизборно се говори да се направи лустрация на хората, които са свързани със службите, това беше използвано като една политическа дъвка от десните политически формации. Оказа се, че ние не сме Германия. И дори Комисията дълго време беше саботирана, подчерта тя. 

Бончева обясни, че лустрацията реално не е присъда. Тя казва на хората, обвързани със комунистическите служби, просто да слязат от тези позиции. Защото именно хората от службите в началото на прехода са диктували какво да се случва в страната. Процесът се регулира по време на комисията на Методи Андреев, но тя просъщесвува много кратко време. 

Сред рекордьорите тя посочи журналиста Велизар Енчев, който е кандидатствал за различни позиции  21 пъти, 21 път е проверяван за съпричастност към ДС и 21 е излизал като нейн агент.

Журналистката разкри, че унищожаването на документи на комунистическите службите е имало и след 2000 г., но голямото прочистване е било през 90-те години. Унищожавало се е, но не всичко е унищожено. 14 100 документа вече са публични в издадените от Комисията сборници. Това е комунистическият ъндърграунд – това представляват досиетата. Има много трагични съдби в тях. Там е целият жив живот, но ние сме били на повърхността, ние не сме го живели. И навсякъде има съветската и руската връзка. Всичко идва от опита и контрола на КГБ и това започва още по времето на съветниците, които идват пред 1945 у нас и са тук до края на 90-те години. През всички години ние сме били под този съветски похлупак. Разсекретяването на тези документи всъщност спират промиването на мозъците, ако разбира се умееш да ги четеш правилно, подчерта Катя Бончева.