Очаква се една жената да бъде по-мека, по-диалогична, но от световния опит знаем, че жените могат да вземат решения не по-зле от мъжете. Не се доказват трудно. Знам от личен опит.. Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ преподавателят по конституционно право и ветеран на СДС проф. Екатерина Михайлова във връзка със заемането на длъжността президент на Република България  от жена за първи път- вицепрезидентът Илияна Йотова, която стана президент, след напускането на поста от държавния глава Румен Радев.

Мисля, че пътят ѝ ще бъде различен. Не бих ѝ пожелала да влезе в обувките на Румен Радев – не ми харесва неговото поведение. Бих искала тя да е един по-евроатлантически президент, а не такъв, поглеждащ към Путин, Лукашенко и т.н. - там, където смятам, че няма бъдеще за България, заяви проф. Михайлова.

Илияна Йотова е доста ограничена от Конституцията, но очаквам да покани всички възможни кандидати за служебен премиер и да ги чуе, а не те предварително да отказват. Дори да има вътрешни задръжки в някои от тях, когато са избирани, те са знаели, че това може да им се случи. Ако не са искали, е можело да се откажат, подчерта преподавателят по конституционно право.

Конституцията не казва нищо по въпроса какво ще се случи, ако всички откажат, защото не е предвидено да се случва подобно нещо. Всеки трябва да разбере, че това е конституционно задължение, а не прищявка, добави тя.

Тя коментира и споровете около заявките за промени в Изборния кодекс преди предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Заради липса на кворум: Депутатите отново не успяха да разгледат промените в Изборния кодекс
 

Не може да се доверяваме само на машините. И с машини, и с хартия се правят честни избори, но когато няма доверие, резултатът няма да е добър. Първото, което трябва да се направи, е да се изработят правила, които да създадат това доверие, отбеляза проф. Екатерина Михайлова.

Демокрацията ни е болна – нито парламентът ни е в ред, нито правителството, нито съдебната власт, сега и президентството. Този разговор трябва да започне и въпросът е как да се стигне до работещи решения, каза още тя.

По думите ѝ влизането на България в Съвета за мир поражда много конституционно-правни въпроси и казусът трябва да бъде пратен в Конституционния съд.