България блокира началото на преговорите на РС Македония с ЕС, докато не изостави езика на омразата към всичко българско.

Това заяви вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева в интервю за Ефе. Според нея отношенията между България и РС Македония трябва да имитират тези между Испания и Латинска Америка.

„Проблемът с историята е, че грешните и лъжливи интерпретации на събития, хора и случки имат директно отражение в актуалните събития и това поражда „език на омраза” и негативна кампания срещу България и българите, нещо, което е абсолютно недопустимо за нас“, обясни Захариева.

Вицепремиерът също обвини македонския политически елит, че са прекарали последните 30 години от независимостта си от Югославия, „да стимулират и толерират този език на омраза“, нещо, което в крайна сметка е повлияло на обикновените хора в страната.

България никога не е отричала правото на съществуване на македонската държава, нейния суверенитет и желанието да наричат езика си, както искат. Но всичко това не трябва да бъде за сметка на лъжи и отричане на начина, по който нацията е създадена, подчерта Захариева.

Министърът, например, потвърди, че учебниците „обучават в омраза и е казано, че всички българи са фашисти“, във връзка с това, че България е била съюзник на нацистка Германия, окупирала Македония по време на ВСВ.

„Взимам примера на Латинска Америка: фактът, че аржентинците и чилийците говорят испански не ги прави по-малко аржентинци и чилийци. Фактът, че те имат обща история до един даден момент не намалява суверенитета им днес. Точно обратното, сближава ги“, направи сравнение външният министър.

Така, тя потвърди, че както Испания е най-големият поддръжник на това ЕС да е по-близък със страните от Латинска Америка, така България е първата държава, която признава независимостта на Македония през 1991 г., както и че постави на дневен ред европейската перспектива на страните от Западните Балкани по време на президентството си през 2018 г.

България също твърди, че Македония е спряла да изпълнява Договора за добросъседство и приятелство, ратифициран през 2017 г. и че той съдържа създаването на комисия, която да уточни историческите въпроси, която е постигнала напредък по някои въпроси, но е парализирана в момента от спорове за борбата срещу османската окупация в края на века XIX.

„РСМ има солиден опит в неспазването на двустранни споразумения“, критикува Захариева.

Министърът увери, че от влизането на Македония в НАТО миналия март, спазването на всички области на сътрудничество, от икономиката до инфраструктурата или образованието, на споразумението за съседство е забавено.

Друга тревожна точка за България е възможността за македонски териториални претенции и твърденията й за съществуването на македонско малцинство в България.

“Това е поредният опит за изкривяване на историята, който създава основа за иредентизъм. А страни като Испания, например, отлично знаят опасността, която произтича от иредентизма”, подчерта тя.

След преодоляването на гръцкото вето за влизането на РСМ в ЕС и НАТО, след като Скопие се съгласява да добави Северна към името си, България е единствената държава-членка на ЕС, която има неразрешени двустранни въпроси с РСМ.

Попитана дали европейските ѝ партньори разбират позицията ѝ, министърът припомни, че Гърция също не е била разбирана през 15те години, в които е поддържала своето вето.

„Всички тези условия са включени в Договора от 2017 г., които Скопие просто трябва да спазва, подчерта Захариева.

България е обобщила своите условия – в преговорната рамка с РСМ да бъдат включени три специални точки: формулировката за официалния език на РСМ, пътна карта за реализиране на Договора от 2017 г. и отказ на Скопие от претенциите за съществуване на македонско малцинство в България.

Миналата седмица българското правителство наложи вето на започването на преговори за присъединяване на РСМ в ЕС.

София настоява за това РСМ да признае, че двете държави имат общ история и език и смята, че славяните от Северна Македония са българи, които говорят диалект на българския и, на които е наложена нова идентичност и македонски език от бившия комунистически режим на Югославия.