България настоява за успокояване на напрежението след последните събития, свързани с Ирак и Иран, за запазване на Глобалната коалиция за борба с Даеш в Ирак и на обучителната мисия на НАТО там. Страната ни подкрепя и по-голяма роля на Европейския съюз в региона. Това съобщиха от Министерство на външните работи.

Тази позиция бе изразена днес от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева по време на първия за 2020 г. Съвет „Външни работи“ в Брюксел. Той бе свикан извънредно заради последните събития в Ирак и региона. Външните министри бяха запознати с развитието на ситуацията от Върховния представител на ЕС по външни работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Екатерина Захариева изрази пълна подкрепа за активните действия на Върховния представител Борел с цел деескалация на напрежението в региона. „Трябва да играем водеща роля и да действаме сега, за да не съжаляваме по-късно. Трябва да предоставим силен мандат на Върховния представител по отношение на действията му в региона. Добре е да помислим за изпращането на специален пратеник на ЕС в Близкия изток“, категорична бе Екатерина Захариева.

По време на СВнР бе потвърдено, че ЕС ще продължи да работи с всички международни и регионални партньори за успокояване на напрежението и е готов също активно да подкрепя всяка инициатива, идваща от региона, която има за цел дългосрочна стабилност и сигурност. СВнР ще продължи да разработва конкретни начини за проактивна подкрепа на тези регионални усилия.

Министрите бяха единодушни, че Ирак и регионът не могат да си позволят нова война, необходима е незабавна деескалация и максимална сдържаност на всички страни.

„Ще бъде изключително лошо решение, ако точно в момента, когато стабилизацията на Ирак е едва в началото си, Глобалната коалиция и обучителната мисия на НАТО се изтеглят от там. Ще настане хаос, групировката „Ислямска държава“ ще се възстанови много бързо. Всички усилия, които международната общност положи – включително с цената на човешки жертви, и с финансови средства, за побеждаване на „Ислямска държава“ ще се преобърнат много бързо“, смята Екатерина Захариева.

Външните министри потвърдиха подкрепата на ЕС за единството, независимостта и териториалната цялост на Ирак и ангажимента си към стабилност и възстановяване на страната. Общо бе мнението, че работата на Глобалната коалиция е от решаващо значение за стабилността на страната и трябва да продължи в тясно сътрудничество с иракските партньори. Съветът осъди всяка атака срещу силите на коалицията, включително последните атаки срещу базите й в Ирак.

По отношение на катастрофата на украинския пътнически самолет в Иран, при която на 8 януари загинаха 176 души, България смята, че е много важно, каквито и сигнали има от Иран - да бъде извършено независимо разследване и да бъде даден достъп на експерти от държавите, които имат най-много жертви в самолетната катастрофа. „Това ще позволи изясняване на истината и премахване на всякакви спекулации по случая“, коментира Екатерина Захариева.

Министрите изразиха също дълбока загриженост от продължаващото намаляване на ядрените ангажименти на Иран в рамките на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД). ЕС остава ангажиран със запазването на СВПД, който е ключов елемент от глобалната архитектура за ядрена безопасност и е от съществено значение за регионалната стабилност и международната сигурност. Съветът призова за пълното и всеобхватно изпълнение на Плана от всички страни.

Друг акцент в дневния ред на външните министри бе ситуацията в Либия във връзка влошената среда за сигурност и военната ескалация в района на Триполи. В дискусията участва и Специалният пратеник на ГС на ООН за Либия Гасан Саламе.

СВнР осъди военната ескалация в Либия. Категорична бе позицията, че всяка външна намеса в Либия в подкрепа на която и да е от страните в конфликта би довела единствено до допълнително дестабилизиране на страната и региона. Министрите се обединиха около необходимостта от по-активна роля на ЕС за постигане на примирие, осъществяване на мониторинг за неговото спазване и в намирането на политическо решение на кризата.

„Либия е в нашия двор. В момента там има между 700 000-800 000 незаконни мигранти - каза външният ни министър Екатерина Захариева. – Не всички имат желание да се отправят към Европа, но крайно неприемливи са продължаващото насилие, атаките срещу мирни цели и граждани. Тревожно е и че имаме много играчи в региона – както държавни, така и недържавни структури. Министрите бяхме информирани и, че към Либия се отправят и много бойци от Даеш от Сирия."

Външните министри потвърдиха подкрепа си за усилията на специалния представител Саламе. Изразена бе силна подкрепа и за Берлинската инициатива за провеждане на международна конференция за бъдещето на Либия, която да подпомогне прилагането на плана на Саламе за преодоляване на кризата. „Всички дадохме много силен мандат на Жозеп Борел и германския външен министър Хайко Маас да се положат всички усилия за подкрепа на мисията на ООН в Либия и на Берлинската инициатива“, заяви външният ни министър Екатерина Захариева. Тя изрази надежда, че такава конференция ще бъде възможна още този месец.

По време на дискусията за Либия министрите отправиха категоричен призив за спазване на наложеното от ООН оръжейно ембарго. В тази връзка Съветът реши да възложи на Върховния представител Борел да предложи конкретни мерки, които ЕС може да предприеме, за мониторинг на примирие и спазване на оръжейното ембарго по море, суша и въздух, стъпвайки на опита от Операция „София“.