Заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева взе участие в Съвет „Външни работи” в Люксембург. Заседанието започна с минута мълчание в памет на жертвите на пожарите в Португалия и Лондон, както и жертвите на терористичните атаки във Великобритания и Мали. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР.

Върховният представител по външната политика на ЕС Федерика Могерини представи първия годишен доклад за изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС. Министрите приветстваха постигнатия напредък и потвърдиха необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната в отговор на предизвикателствата за мира и сигурността. Подчертана бе важността и на работата за изграждане на устойчивостта на партньорите, борбата с хибридните заплахи, морската сигурност и стратегическата комуникация. 
Първите дипломати на ЕС обсъдиха със заместник-генералния секретар на НАТО Роуз Гьотемюлер изпълнението на приетите в резултат на Съвместната декларация от Варшава 42 мерки за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО. Оценявайки положително постигнатия напредък, бе посочена необходимостта от задълбочаване на взаимодействието, включително във възможни нови сфери на сътрудничество, като например борбата с тероризма. Общо бе мнението, че задълбочаването на сътрудничеството в сигурността и отбраната в рамките на ЕС засилва европейския стълб в НАТО и ще допринесе за засилване на способностите на Северноатлантическия алианс. 

Министър Захариева приветства постигнатия напредък в сътрудничеството между ЕС и НАТО като изведе на преден план противодействието на хибридните и кибер заплахи, обмена на информация и ситуационната осведоменост, сигурността на границите, нелегалната миграция и енергийната сигурност. Подчерта важността на разширяване на взаимодействието в нови сфери на сътрудничество, като например борбата с тероризма. 

Борбата с тероризма също бе сред водещите теми в дневния ред на Съвета. Министрите бяха единодушни, че тероризмът е сред водещите заплахи за световната сигурност. Основни приоритети остават унищожаването на “Даеш”, борбата срещу финансирането на тероризма, борбата с радикализацията и насилствения екстремизъм, включително в интернет. Подчертана бе важността на продължаване на сътрудничеството със страните от Близкия изток и Северна Африка, Западните Балкани и Турция, Сахел и Африканския рог за справяне с общите предизвикателства на тероризма. 
Министрите обсъдиха представения четвърти доклад за изпълнението на Рамката за партньорство в областта на миграцията. Вицепремиерът Захариева подчерта важността на солидарността и подкрепата за държавите членки на първа линия. Приветства постигнатия напредък в изпълнението на Рамката за партньорство, като подчерта необходимостта от разширяване на географския обхват на партньорствата с ключови държави на произход и транзит в Близкия изток и Азия. Изтъкна, че ЕС трябва да остане бдителен по отношение на Източносредиземноморския път.

Съветът оцени високо резултатите от военната операция на силите за сигурност на Ирак във военната кампания за изтласкване на “Даеш” от страната. Потвърдена бе твърдата подкрепа за единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак, както и готовността на ЕС да окаже подкрепа за стабилизиране на освободените райони и провеждане на реформите в сектора на сигурността. Отправен бе призив към иракското федерално правителство и правителството на автономния иракски регион Кюрдистан за продължаване на техните успешни съвместни усилия в кампанията за освобождаването на Мосул, както и да се ангажират в конструктивен диалог по всички политически и икономически въпроси. 
Министрите изразиха загриженост от напрежението в отношенията между страни от Залива, като потвърдиха важността, която ЕС отдава на развитието на отношенията с всички страни от региона. Изразена бе подкрепа за посредническите усилия на Кувейт за деескалация на напрежението и намиране на изход от кризата. 
В рамките на Съвета се проведе и Министерската среща на Източното партньорство. Обща бе констатацията, че 4-те области за развитие на сътрудничеството остават актуални – засилване на институциите и добро управление, мобилност и контакти между хората, пазарни възможности и инфраструктурна свързаност. Потвърдена бе готовността за по-нататъшно политическо асоцииране и икономическа интеграция, отчитайки амбицията и целите на партньорите.