Списъкът от лицата по така наречената „домова книга“ е доста ограничен. Някои от хората от него вече отказаха да бъдат премиери. В такъв случай има два варианта, казва преподавателят по Конституционно право в Юридическия факултет на УНСС доц. Христо Паунов
Хипотезата, че може да има блокада на процедурата по назначаване на служебно правителство на фона на обявената оставка на Румен Радев и поемането на функциите от вицепрезидента Илияна Йотова, е много интересна, заяви преподавателят по Конституционно право в Юридическия факултет на УНСС доц. Христо Паунов
Списъкът от лицата по така наречената „домова книга“ е доста ограничен. Някои от хората от него вече отказаха да бъдат премиери. В такъв случай има два варианта: Конституционният съд да излезе с тълкувателно решение или сегашното правителство в оставка да продължи да работи и пак да се насрочат избори, обяснява пред Нова юристът.
Паунов коментира и варианта какво се случва, ако президентът не одобри състава на кабинета, предложен от служебния министър-председател.
"Всичко опира до това дали има опция за смяна на кандидата. Вече бяхме свидетели на подобно нещо. Но тогава имаше вариант. Ако обаче остане една-единствена личност, която е съгласна да сформира служебно правителство, би следвало да се направи някакъв разумен компромис.“
Най-крайният акт, с който се назначава служебен кабинет, е издаване на указ от президента, обясни той. "Ако все пак се изпадне в ситуация, която води до конституционна криза, тогава най-вероятното е да се търси тълкувателна интервенция на Конституционния съд“, смята Паунов.
Още от Закон и ред
Обрат по случая „Тодор Славков“: Прокуратурата разпореди нови действия по разследването
Новите указания на наблюдаващия прокурор обаче показват, че по случая все още има обстоятелства, които трябва да бъдат изяснени
Развитие по трагичния случай "Петрохан - Околчица"
Наследниците на жертвите официално влизат днес във владение на имота
След поредица от скандали парламентът окончателно одобри бюджетите на ДОО и на НЗОК, днес на ход е Бюджет 2026
Заложените от финансовото министерство и управляващото мнозинство макроикономически показатели включват бюджетен дефицит от 5,7%, очакваната средногодишна инфлация е над 4%; а прогнозният ръст на икономиката е 2,6 на сто