Възможно е да се отправи питане към Конституционния съд за това дали ще бъдат касирани изборите заради машините, но едва след като изборите бъдат проведени, тоест след 26 март, но не и преди това. Това съобщи в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" професор Пламен Киров, преподавател по конституционно право в Софийския университет:

Към този момент няма народни представители, които да отправят искане, защото Народното събрание е разпуснато. Струва ми се, че хората, които разбират от избори, са вече наясно, че машинно гласуване на тези избори няма да има. След изборите, ако бъде атакуван изборният резултат на основание член 66 от Конституцията, както и на член 304 до 306 на Изборния кодекс, Конституционният съд ще трябва да прецени дали има нарушение на Изборния кодекс и дали изборите са законосъобразни. Струва ми се, че Конституционният съд ще излезе с решение, че на това основание изборите няма да бъдат обявени за незаконосъобразни. Ако в една част от секциите има машинно гласуване, а в други – няма, това не би било основание за касиране.

Машинното гласуване не е някакво изключително гласуване, добави още проф. Киров:

Става въпрос за технология на подаване на глас и за отчитане на този вот от съответните комисии. Всъщност ние имаме едновременно прилагане на два способа: класическия начин – гласуване с бюлетини, както и възможност за избирателя да гласува с машина, ако пожелае. Гласувайки чрез машина, избирателят отново гласува с хартиена бюлетина, защото самата технология, която е изписана в Изборния кодекс, означава, че избирателят ще работи с активния екран и ще си подаде гласа, след което машината ще генерира персонална бюлетина на избирателя, която ще бъде пусната от избирателя в кутия за гласуване, тоест ние нямаме чисто машинно гласуване.