Експерт: Москва може да осигури достатъчно енергия, за да помогне на Вучич преди изборите

Москва може да осигури достатъчно енергия, за да помогне на сръбския президент Александър Вучич в момент, когато това е политически най-необходимо, но едновременно с това запазва лост за натиск.

Това каза пред Радио Свободна Европа Ивана Страднер от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите. След телефонния разговор между Вучич и руския президент Владимир Путин тя посочи, че руският подход е сравнително прост – „морков и тояга“. По думите ѝ, ако в Сърбия настъпи промяна във властта, с разговора Путин едновременно оставя отворена врата за преговори с новото правителство.

След едночасовия разговор сръбският президент заяви, че очаква анексът към газовото споразумение между Москва и Белград да бъде продължен. „За Русия енергетиката е един от основните инструменти за политическо влияние, а енергийното споразумение между Сърбия и Русия изтича още следващата седмица“, отбелязва Страднер. Краткосрочното споразумение за доставките на руски газ за Сърбия изтича на 30 септември. Страната внася от Русия над 80 процента от необходимия ѝ газ.

Сърбия не е постигнала споразумение за дългосрочен договор, след като предишното тригодишно споразумение изтече през лятото на 2025 г. Оттогава Москва продължава да удължава договорните анекси за кратки периоди.

Вучич очаква договорът да бъде продължен още утре и Сърбия да продължи да получава газ на, по думите му, добра и ниска цена. Той посочи, че Сърбия плаща около 318 евро за 1000 кубически метра газ, докато според него пазарната цена е 868 евро за 1000 кубически метра.

Европейският съюз многократно е призовавал Сърбия да диверсифицира източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Въпреки започналия от Белград процес на диверсификация страната продължава да бъде силно зависима от Русия. Вучич съобщи, че в разговора с Путин е обсъдена и „Нафтена индустрия Сърбия“ (НИС), като допълни, че в този случай „проблемът е по-сложен“.

НИС е под американски санкции заради мажоритарното руско участие в компанията. Лицензът на американските власти, позволяващ на дружеството да продължи оперативната си дейност, докато текат преговорите за продажба на руския дял, се подновява ежемесечно, като последният изтича на 30 септември. Преговорите за продажбата на руския дял между руския „Газпром нефт“ и унгарската MOL продължават от месеци. Остава въпросът дали те ще приключат преди изборите в Сърбия.

И двете страни държат картите си на масата

Ивана Страднер заявява, че предвид всичко това телефонният разговор между Вучич и Путин трудно може да бъде разглеждан единствено като протоколен. По думите ѝ и Москва, и Белград разполагат със свои инструменти в отношенията помежду си. За Москва Сърбия е важен партньор, който не е въвел санкции срещу Русия и по този начин създава възможности за заобикаляне на санкционния режим. За Белград, от своя страна, руската подкрепа е важна за енергетиката, посочва Страднер. Макар да не разглежда разговора между Вучич и Путин преди всичко като геополитическо послание, а като конкретен разговор за енергетиката, тя не изключва и аспект, свързан със сигурността.

Според Страднер руските и сръбските служби за сигурност и разузнаване поддържат развити контакти и сътрудничество от години. Тя посочва, че това трябва да се разглежда и в контекста на предстоящите избори, тъй като Москва публично е говорила за предполагаеми опити на Запада да предизвика „цветна революция“ в Сърбия. На въпрос дали разговорът между Вучич и Путин може да се отрази на изборите в Сърбия, Страднер заявява, че когато руската Федерална служба за сигурност застава зад Вучич, отхвърля твърденията за използване на звуково оръжие и представя студентските протести като „цветна революция“, това според нея поставя под въпрос досегашния разказ за руско-сръбското приятелство.

Западът все по-добре разпознава политиката на Вучич

Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз, но Вучич провежда политика на баланс между Запада и Изтока, като едновременно задълбочава отношенията с Китай и запазва тесните си връзки с Русия. Заради отказа на Белград да въведе санкции срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна, отстъплението в областта на демокрацията и липсата на напредък в нормализирането на отношенията с Косово Сърбия не отбелязва съществен напредък в европейската си интеграция.

След разговора с Путин Вучич заяви, че е уверен, че бъдещите президенти на Сърбия ще могат да защитават интересите на страната и да запазят баланс и отговорност спрямо всички важни фактори в международната политика. Той благодари на Русия и Путин за сътрудничеството през последните 14 години и посочи, че сред обсъжданите теми са били отношенията между Сърбия и Русия, войната в Украйна и ситуацията на Балканите.

По отношение на политиката на баланс Страднер посочва, че когато едната страна не предоставя това, което Вучич иска, неговото послание е, че съществува и друга възможност. Според нея от Запада Вучич е търсил финансови средства, инвестиции и политическа легитимност, от Москва – енергия и подкрепа в областта на сигурността, а от Пекин – капитал и политическо партньорство. Според Страднер този модел е функционирал, докато всички страни са били готови да действат при неговите условия.

През последните месеци Вучич се сблъсква с предупреждения от Европейския парламент, отделни държави членки на Европейския съюз, както и от Конгреса на Съединените щати. От всички тези институции и държави се отправят предупреждения за отстъпление в демократичните стандарти и за руското влияние в Сърбия.

Страднер заявява, че Западът вече все по-добре разбира политиката на Вучич, който от години обещава сближаване на Сърбия със Запада, докато на практика страната остава тясно свързана с Москва и Пекин. Според нея представянето на Вучич като „стълб на стабилността“ все повече се превръща в политически маркетинг, а основният проблем за сръбския президент е, че западните държави обръщат все по-малко внимание на думите му и все повече на действията му.

По време на дебат в Конгреса в средата на септември е изразена двупартийна загриженост относно отношенията на Сърбия с Русия и Китай. Поставени са и въпроси дали в рамките на Стратегическия диалог между Съединените щати и Сърбия е обсъждано „зловредното влияние“ на Москва и Пекин.

В средата на годината Съединените щати започнаха Стратегически диалог със Сърбия, със специален акцент върху енергетиката. В Конгреса обаче се чуват призиви диалогът да бъде обвързан с условия заради отношенията на Белград с Русия, Китай и Иран, както и заради отстъплението в областта на демокрацията. На 23 септември американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че Сърбия е сред държавите, свързани с „потенциално експлозивни въпроси“, без да уточнява за кои конкретни въпроси става дума.

Според Страднер във Вашингтон нараства разочарованието, тъй като Вучич многократно е обещавал едно, а е извършвал друго. По думите ѝ Стратегическият диалог не може безкрайно да бъде заместител на реални стратегически резултати.

Тя допълва, че Вашингтон не е забравил ангажиментите, поети през 2020 г. с Вашингтонското споразумение за икономическа нормализация между Сърбия и Косово, които според нея не са изпълнени — от диверсификацията на енергетиката до ограничаването на зависимостта от Китай. 

През последните години Александър Вучич, както като министър-председател, така и като президент, многократно е заявявал, че стратегическият път на Сърбия е към Европейския съюз. В същото време той подчертава, че няма да се откаже от отношенията с Русия и Китай и че Сърбия се стреми към възможно най-добри отношения със Съединените щати. I БГНЕС