Геополитическото прогнозиране е несъвършено изкуство. По време на Студената война Съветският съюз уверено твърдеше, че силите на социализма ще надделеят над упадъчния и корумпиран капиталистически модел. „Съотношението на силите“ винаги изглеждаше, че се обръща в тяхна посока, докато не се обърнеше. От своя страна американските лидери бяха сигурни, че ако Виетнам стане комунистически, това може да означава край за разпространението на демокрацията в региона и по света. Дори когато има необичайна яснота за силите, които оформят геополитиката, правилното заключение е трудно достижимо.

В края на 90-те години на XIX в. полският банкер Ян Блох прави знаменита прогноза за ужасяващия характер на бъдещата война в Европа. След това той твърди, че подобна война е твърде разрушителна и нелогична, за да се мисли за нея.

Въпреки сложността на ситуацията, държавите създават прогнози, за да разработят стратегия за националната си сигурност. Министерството на отбраната на САЩ се опитва да предвиди как може да се развие геополитическата ситуация, за да може да взема решения за придобивания, оперативни концепции и структура на силите. В Русия има подобен подход, който е регламентиран със закон за стратегическото планиране. Но това, което е полезно за тези държавни прогнози, не е тяхната точност. Те могат и да се разминат с целта. По-скоро прогнозите разкриват какво една държава си представя като желано или нежелано бъдеще. А това говори много за това как тя може да се държи, за да постигне желаните резултати.

През 2019-2020 г. ръководех проучване, фокусирано върху руското военно прогнозиране. Това, което установихме, е, че според Русия светът се движи в една от двете основни посоки. Първата е тази, в която Съединените щати продължават да доминират в международната система по начини, които застрашават руските интереси (напр. налагането на санкции, които лишават Русия от достъп до капитали и технологии). Втората е свят с намалено глобално влияние на САЩ, в който Русия е по-малко възпрепятствана да изгражда военна мощ и да влияе върху регионалните и геополитическите резултати, към които се стреми. Подобно на съветските си предшественици, руските анализатори са склонни да виждат последното като резултат от естествените сили, действащи срещу САЩ. Все пак е необходимо и настойчиво побутване в тази посока. Войната в Украйна е експонат. Украйна се придвижваше към Запада в политическо, военно, икономическо и културно отношение и Русия реши, че няма да осъществи регионалната си визия без военен конфликт.

Вярвам, че Русия вероятно правилно е очертала контурите на конкуренцията, че Съединените щати и техните съюзници ще бъдат подложени на изпитание в поддържането на система, която в най-голяма степен отговаря на техните национални интереси, определени от ключовите лица, вземащи решения. Бъдещето в крайна сметка ще се определи от устойчивостта на управленските и икономическите модели на защитниците на статуквото и на претендентите за него, като Русия и Китай. Тези модели ще бъдат подложени на идеологическа и практическа атака, както отвън, така и от вътрешни участници, които искат да насочат съответните си държави в различна посока. Отговорното западно лидерство - както публично, така и частно - ще бъде от първостепенно значение за гарантиране на жизнеспособността на системата, която понастоящем се чувства несигурна.

Как Русия изгражда прогнозата си

Руските прогнози започват с анализ на глобалната ситуация: Какви сили ще я определят? Какви траектории може да поеме международната система? Как те ще се отразят на динамиката на силите на водещите държави, на характера на конкуренцията между великите сили, на технологичното развитие и на бъдещите войни?

Русия се интересува от тези неща, защото те влияят на това как и дали Русия може да подобри военния си потенциал в дългосрочен план спрямо своите противници. Например, ако Съединените щати са доминиращ играч със силни и сходно мислещи съюзници, те биха могли да ограничат способността на Русия да използва пълноценно икономическите си предимства, да получи достъп до чуждестранен капитал или да се сдобие с най-модерните технологии. Намаленото влияние на САЩ, напротив, би улеснило Русия да увеличи военната си мощ и да не изостава от конкурентите си. От руска гледна точка това би довело до по-справедливо разпределение на световната власт и по този начин до намаляване на нивото на заплаха за Русия.

Към този анализ на глобалната ситуация руските прогностици добавят специфични военни прогнози, като например глобалното развитие на въоръженията и развитието и разположението на силите. Всичко това се обединява под формата на „VPO“ - руски термин за глобалната военно-политическа ситуация. VPO описва вероятността, характера и театъра на бъдеща война на великите сили, след като се вземат предвид стратегическите възможности на Русия за възпиране.

Червена линия за Русия би била ситуация, в която нейната военна мощ не би могла да възпре нахлуването на противник с по-голям военен потенциал. Най-разпространеният руски пример е бъдещ сценарий, може би през 2040 г., в който САЩ и техните съюзници са изградили огромен арсенал от конвенционални средства за прецизни удари с голям обсег и са разположили солидна архитектура за противоракетна отбрана по целия свят, за да предотвратят надежден ответен руски ядрен удар.

Глобализацията като основен проблем

Руските анализатори последователно твърдят, че най-важната променлива през следващите двадесет години е характерът на глобализацията. Руските прогнози определят "интензивната глобализация" като имаща „хегемонистичен характер“, при който Съединените щати доминират в международната система и са в състояние "да налагат волята си на всички участници в международните отношения без изключение".

Не е изненадващо, че това е най-лошият възможен резултат за Русия. Според прогнозата от 2018 г. ръстът на руското технологично развитие ще бъде най-слаб в условията на „интензивна глобализация“, наред с други фактори, заради ефекта на западните санкции върху чуждестранната и руската инвестиционна активност. Този анализ установи, че военният потенциал на САЩ - състоящ се от военни и невоенни показатели - ще бъде с 60% по-голям от този на Русия до 2040 г. И това не включва американските съюзници с висок военен потенциал като Обединеното кралство, Германия, Франция и Япония.

Резултатът? По време на война Русия ще бъде изправена пред предизвикателството да победи алианс, който притежава такъв превес на скрита военна мощ - особено с оглед на факта, че войните на великите сили често продължават много по-дълго от очакваното, което дава предимство на по-силната страна в продължителния конфликт. Но дори и в мирно време „интензивната глобализация“ увеличава военната заплаха за Русия чрез постепенното натрупване на превъзхождаща военна сила в цяла Европа и части от Азия и отказа от военни технологии, на които Русия разчита, за да модернизира собствените си сили. Това също така създава предизвикателства за Русия, която не разполага с това, което руските прогностици наричат „мрежова сила“ или „мека сила“, за да разшири влиянието си и да преследва националните си интереси.

Противоположната тенденция, която по оценка на Русия би създала най-благоприятната геополитическа среда, е „Двуполюсност 2.0“. „Двуполюсността 2.0“ представлява разпръскване на властта към незападен блок от държави като Китай, Русия и Индия, които „не желаят да се примирят с исканията на САЩ за глобална хегемония“. При този сценарий до 2040 г. Китай надминава САЩ по военен потенциал, а разликата между Русия и САЩ спада до 20%, според гореспоменатата прогноза от 2018 г. Ефектът върху американските съюзници при този сценарий е незначителен. Руските анализатори посочват БРИКС (организация, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и Шанхайската организация за сътрудничество като основи на такава „незападна“ коалиция. На теория този блок ще има различна визия за световния ред, която е по-толерантна към автократичните режими; с течение на времето той ще стане по-мощен и влиятелен в световен мащаб и следователно ще бъде по-добре подготвен да се противопостави на опитите на САЩ да оформят международната система по свой вкус. Това ще направи динамиката на силите по-благоприятна за Русия и по този начин ще намали военната заплаха.

Геополитическият сценарий „Двуполюсност 2.0“ предполага по-разделена Европа, което може да се случи, ако мнозинствата в някои държави успеят да отменят интеграционните институции, изградени през последните няколко десетилетия. Това, според Русия, би довело до по-малко противопоставяне на нейната политика и съответно до по-малко ограничения на икономическата ѝ дейност и достъпа ѝ до технологии и капитали. Всички тези резултати са благоприятни за Русия, от което следва, че тя ще използва всички инструменти, с които разполага, за да гарантира, че пророчеството за „Двуполюсност 2.0“ ще се сбъдне. Един от най-значимите руски инструменти е разказът, който не е възникнал в Русия, че „либералните елити“ приемат социокултурни норми, които нито отговарят на убежденията на обикновените граждани, нито водят до обществото, което тези граждани желаят. Опирайки се на този разказ, Русия се рекламира като защитник на така наречените традиционни ценности, които са застрашени от водещите западни политически партии. Идеята е, че Русия би могла да се съюзи със съмишленици, като Фидес в Унгария или Националния сбор във Франция, на основата на защитата на „традиционните ценности“ и в замяна да получи по-благосклонна външна политика от европейските държави. Най-малкото, Русия би могла да подкрепи политически лидери в Европа, които може да не са приятелски настроени към Русия, но са враждебно настроени към Европейския съюз, възприеман от някои като заплаха за националното наследство и дългогодишните културни норми.

Според руската версия за нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. войната е насилствен, но необходим тласък в посока на нов ред, наподобяващ „Двуполюсност 2.0“. Русия вижда себе си в авангарда на възстановяването на равновесието в международната система, която е излязла от равновесие поради историческото отклонение на американската хегемония. Предполагаше се, че руските военни действия ще изолират Евразия от Запада и ще позволят на Русия да играе водеща политическа, военна, икономическа и културна роля в своя регион с подкрепата (или мълчаливото съгласие) на Китай, Индия и други държави. След това, през следващите две десетилетия, международното влияние на тези страни щеше да улесни възхода на една по-малко хомогенна международна система и да намали американското господство.

Но дали войната в Украйна е ефективно средство за постигане на тези цели? Първо, не е ясно дали Русия може да спечели без значителна мобилизация, която Кремъл изглежда иска да избегне засега. Второ, руските загуби на личен състав и материали през първите четири месеца на войната очевидно са значителни. Запасите от конвенционални ракети с далечен обсег на действие - основният стълб на стратегическото неядрено възпиране - са намалели. Въпреки че не е известно точно колко от най-модерните си ракети е изразходвала Русия, според сведенията ще са необходими години, за да се заменят тези загуби. Освен това Съединените щати продължават да бъдат водещ участник в отговора на инвазията. Ръководеният от САЩ съюз, който руските прогностици смятат за толкова вреден, всъщност е станал по-сплотен и мощен с присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.

Срещу Русия бяха въведени санкции, въпреки че степента на тяхното въздействие продължава да се проучва. Една от ключовите области, които трябва да се наблюдават, ще бъде въздействието на обявения контрол върху износа на технологии. Достъпът до технологии беше критичен фактор, посочен от руските прогнозни експерти. Тяхното обяснение за намаляването на военния потенциал през 2040 г. при сценария на интензивна глобализация беше, че Съединените щати ще убедят ключови държави да откажат на Русия достъп до търсените от нея технологии. Всъщност първоначалните анализи на изгубеното руско оборудване в Украйна разкриха колко зависимо е то от западни компоненти.

Китай и Индия, разбира се, не са изоставили Русия. Изборът на Индия да се въздържи в резолюциите, осъждащи руската атака, не е непременно изненадващ предвид историята на двете държави. Стратегическото партньорство на Китай с Русия също така не би позволило прекъсване на отношенията, дори ако Китай вижда действията на Русия в Украйна като дестабилизиращи и проблематични в редица отношения. В това отношение съществува известно подобие на руската визия за незападен блок от държави, устойчиви на господството на САЩ, но войната в Украйна все още не дава очевидни признаци за благоприятна промяна към глобално преустройство в полза на Русия.

Заключителна прогноза: Дългосрочна битка на волята

Продължаващото доминиране на САЩ в международната система вероятно ще доведе до негативни икономически и военни резултати за Русия през следващите две десетилетия. Не може да се изключи директна употреба на военна сила срещу САЩ или НАТО, но руските анализи - и изявленията на самия Путин - са доста ясни по отношение на голямата разлика в мощта на двете страни и губещите последици от ядрена война. Следователно Русия се стреми към ново политическо ръководство в западния свят, което да не подкрепя статукво, което може да изолира Русия от капитала и технологиите, от които се нуждае, за да постигне сигурност и просперитет в дългосрочен план.

Но разполага ли Русия със средствата за осъществяване на тази визия? Общата разлика в мощта на НАТО и Русия е огромна, а понастоящем Съединените щати разполагат със стабилна система от съюзи и партньорства както в Европа, така и в Азия. В краткосрочен план Русия не може да се сравнява с американската „мрежова сила“. Така че успехът на Русия ще зависи отчасти от това дали САЩ и техните съюзници ще направят скъпоструващи грешки във вътрешната и външната политика, които ще навредят на собствения им авторитет. Успехът би могъл да зависи и от продължаващата стабилност на Китай и Индия и тяхната готовност с течение на времето да оспорват позициите на САЩ в световните дела.

Тъй като съревнованието вероятно ще се върти колкото около социално-културни, толкова и около военни въпроси, руските претенденти ще се стремят да се възползват от недоволството на групи, които могат да симпатизират на идеи като авторитаризъм, сфери на влияние и „традиционни“ ценности или които поне са агностици по тези въпроси. Съединените щати и техните съюзници трябва да очакват засилване на политическата, икономическата и информационната конфронтация без договорени правила. Използвайки мерки под прага на войната, Русия вероятно ще подкопае доверието в правителствата, които се противопоставят на „естествения преход“ към по-самоуверена система, която игнорира ерозията на демократичните норми. Залогът е ясен. С течение на времето всяко преминаване към „Двуполюсност 2.0“ може да има редица последици за защитниците на САЩ и съюзниците, най-съществената от които би била формирането на блок, достатъчно влиятелен, за да подхрани растежа на един свят с по-малко политическа свобода и икономически просперитет, отколкото съществува днес. /БГНЕС

---------------

Клинт Рийч е политически анализатор в корпорацията RAND. Неговият анализ е публикуван в The National Interest.