„Протестите се събуждат от морална нетърпимост, след което в тях се намесват освен импулсът на тази морална нетърпимост, интереси. Намесват се и тъмни интереси и започват да манипулират протестите. И се получава абсурдната българска смес между морална реакция и конспиративни теории.“ Това каза пред БНР проф. Александър Кьосев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той определи това като много неприятна ситуация.

„Всеки, който иска да запази чист своя морален импулс, се отвращава от нея, а когато се отврати, той си тръгва и тогава протестът бива оставен само на тези, които имат интереси, без да имат морални импулси. Наблюдаваме как това се случва, как технолози, които знаят как се управляват тълпи, го правят отвън. И трябва да се научим да се преборим с него. Трябва да опазим онова, което ни обединява – моралната нетърпимост, срещу онова, което ни разединява – интересите. Интересите са легитимни, въпросът е да не са тъмни“, коментира Кьосев в предаването „Преди всички".

Проф. Александър Кьосев ще участва във второто издание на Форума за справедливост – инициатива на фондация „Кристиан Таков“ и Културния център на Софийския университет. Лекцията му е посветена на въображението и справедливостта и ще може да се проследи онлайн тази вечер в 18 часа на сайта на фондацията и във Фейсбук страницата на културния център.

„Според мен като литератор и културолог в проблема със справедливостта, който изглежда практически, има измерения отвъд практическите, свързани с фантазията на хората“, изтъкна Кьосев.

Кристиан Таков е бил негов личен приятел. „Виждам как човек, който познавах добре, се превръща в символ на много хора – това ме радва и плаши едновременно. Защото ми се иска да запазим човешкия мащаб и да не превръщаме Кристиан в някакъв мит.“

Според проф. Кьосев не бива да търсим образци и лидери, а да ги намерим в себе си и в собствената си енергия.

„Ние го помним и ще превърнем неговите идеи в това, което е важно за нас и следващите поколения. /…/ Един от заветите на Кристиян, който трябва да се помни е, че не лидерът задава нормите на нравственост и на морал, а човек ги открива в себе си.“

Хората не могат да намерят лек за своето отчаяние и безнадеждност извън себе си, това е прастара нравствена техника, допълни преподавателят