В основата на нарастването на броя на заразените през последните десетина дни стоят особеностите на епидемичния процес при тази инфекция. Това каза в интервю за „Хоризонт“ на БНР проф. Румен Константинов от Медицинския университет във Варна.
„Това е един вирус с висока стабилност и устойчивост във факторите на околната среда. И със способността за продължително пребиваване и възможности за два начина на заразяване, или както ние на епидемиологичен език го казваме механизъм на предаване - фекално-орален и въздушно-капков“.
„Трябва да избягваме социална пещеризация“ в обществото, каза той и обясни:
„Не трябва да допускаме струпване на много хора в закрити пространства с липса на вентилация“.
Според медика се е оказало заблуда, че със затоплянето на времето ще се снижи заболеваемостта.
„Фактически се оказва, до известна степен, заблуда, защото наблюдаваме увеличаване на случаите в страни с горещ климат в Африка, в Азия – Индия, Бангладеш и т.н. Което показа, че трябва да се съобразяваме с особеностите на епидемичния процес, а не той с нас“.
Няма стаден имунитет
„Съществува епидемиологична илюзия, така я наричам, че като достигнем заветните 70% ще получим защита – стаден имунитет. Епидемиологичната история показва, че това не е възможно. Нито една инфекциозна болест, особено от групата на въздушно-капковите инфекции, не се е спряла от само себе си. Няма да се спре и тази“.
Константинов допълни, че дори в Бергамо, вече около 56% са прекарали болестта, но продължава да има нови случаи.
Медикът сравни разпространението на коронавируса с „мастилено петно“ – постепенно се засягат нови и нови райони в страната.
„Максимум пречки пред инфекцията и минимум пречки пред икономика, търговия и общуване“, призова той.
Това означава, че трябва да определим от какво трябва да се предпазваме и да възпитаме правилно епидемиологично мислене сред хората.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации