Александър Вучич

Вероятният държавен секретар на САЩ и зетят на Тръмп имат бизнес интереси в Сърбия

Александър Ротерт, ДВ

През последните години Сърбия инвестира огромни средства в превъоръжаване, което я превърна в най-голямата военна сила на Западните Балкани. Съседните държави са разтревожени.

Планира ли Сърбия да дестабилизира съседните държави Косово и Босна и Херцеговина или дори да извърши военно нападение?

Както президентът на Косово Вьоса Османи, така и босненският ѝ колега Денис Бечирович наскоро предупредиха за подобен сценарий.

В телевизионно интервю през септември Османи заяви, че има надежда Западните Балкани да се присъединят към ЕС и НАТО, „но предварителното условие за това е

Сърбия да бъде третирана като това, което е: сателитна държава на Русия

която задълбочава военното, икономическото и политическото си сътрудничество с нея“.

Предупреждението на Бечирович относно териториалните претениции на Сърбия, което той отправи на Общото събрание на ООН в Ню Йорк в края на септември, беше още по-настойчиво.

„Тук, от трибуната на Общото събрание на ООН, искам публично да предупредя световната общественост, че за пореден път ръководството на Сърбия заплашва суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина“, каза той.

От години Белград инвестира масирано във въоръжените си сили, купувайки модерни оръжия като френски изтребители и руски бойни хеликоптери, които сръбският президент Александър Вучич похвали като „летящи танкове“.

Той също така закупи китайски системи за противовъздушна отбрана, които бяха доставени от Пекин в Белград малко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Появиха се и съобщения, че Сърбия е придобила от Иран хиляди безпилотни летателни апарати от вида, използван от Русия за ежедневни нападения срещу украински градове.

Британското бизнес списание „Икономист“ писа през 2021 г., че

„пазаруването на оръжия от Белград“ кара съседите му да се притесняват

През 2022 г. реномираният Стокхолмски международен институт за изследване на мира отбелязва, че бюджетът за отбрана на Белград, възлизащ на 1,3 млрд. евро, е 10 пъти по-голям от този на Косово.

Военното превъзходство на Сърбия в региона се илюстрира от нейния боен флот от 250 танка, който е по-голям от този на всички останали бивши югославски републики, взети заедно (за сравнение, въоръжените сили на Германия разполагат с 295 танка - б. р.).

Хърватия е на второ място в бивша Югославия със 75 танка, Босна - на трето с 45, а Северна Македония - на четвърто с 31. Нито Черна гора, нито Косово имат каквито и да било танкове.

Това е една от причините, поради които малките, но нарастващи въоръжени сили на Косово бяха оборудвани с турски безпилотни самолети Bayraktar през миналата година и 250 американски противотанкови оръжейни системи Javelin тази година.

Без тези две оръжейни системи, които украинската армия успешно използва в борбата си срещу Русия, Украйна в сегашния си независим вид вече нямаше да съществува.

Това повдига въпроса защо през последните години Белград натрупва толкова много оръжия, без да е застрашен от своите съседи.

Дали президентът Вучич планира да нападне съседите на Сърбия, както предполага президентът на Косово?

Изглежда, че декларациите, заплахите и действията на сръбското ръководство подкрепят това твърдение.

Ръководството на Сърбия прокарва

проект, известен като „Сръбски свят“

- леко смекчена версия на идеологията на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич за „Велика Сърбия“ - който среща положителен отзвук от сърбите в съседните Косово и Босна и Херцеговина.

Милошевич почина през 2006 г. в ареста на Международния трибунал на ООН за военни престъпления в Хага.

За да постигне националистическата си цел за Сърбия, а именно да „обедини“ всички населени със сърби региони на бивша Югославия, Милошевич започва четири войни през 90-те години на ХХ век, в които загиват 130 000 души.

Няколко високопоставени членове на сръбското правителство са служили при Милошевич, включително президентът Александър Вучич и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич, които в един момент оглавяват пропагандния екип на Милошевич.

В началото на юни президентът Вучич оглави „Всесръбска сбирка“, на която присъстваха представители на сръбските общности в страните от бивша Югославия. Лозунгът на сбирката, която се проведе в Белград, беше „Сърбия и Република Сръбска - един народ, една скупщина“.

Това беше стратегическа асамблея, която формулира декларация, която може да се опише като план за изпълнение на „Сръбския свят“.

В декларацията

Косово се описва като неотменима част от Сърбия

В нея се говори и за „единния национален интерес на сръбския народ“.

Говорител на германското външно министерство в Берлин излезе с необичайно остра реакция, като посочи, че германското правителство смята декларацията за „много тревожна и вредна за Босна и Херцеговина, Сърбия и всички страни от Западните Балкани“.

Бечирович коментира асамблеята от 8 юни в Белград в речта си пред ООН, като подчерта, че нейната декларация е „разрушителна“ и че тя е „не просто декларативен акт, а опасен документ с по-голяма държавна програма, който застрашава Дейтънското мирно споразумение и държавата Босна и Херцеговина“.

Нито една от съседните държави, които изглежда са в центъра на териториалните интереси на Белград, не разполага с въоръжени сили, готови за война.

Без защитата на двете западни мисии за мир в региона - силите на НАТО в Косово (КФОР) и ръководените от ЕС сили EUFOR/Althea в Босна - те биха били лесна плячка за всяка агресивна експанзия от страна на Белград.

През последните години няколко случая на струпване на сръбски войски по границата с Косово и нападение на сръбска паравоенна част срещу косовските сили за сигурност предизвикаха безредици и напрежение. Сръбските паравоенни нападения предизвикаха войната в Хърватия през 1991 г. и година по-късно в Босна.

Възможно е Белград да е тествал обстановката. Отговорът на САЩ и НАТО обаче беше бърз и недвусмислен и Белград се отдръпна.

Вашингтон се намеси отново през август, този път в лицето на Уилям Бърнс, директор на ЦРУ, който замина за Босна и Херцеговина специално, за да спре сепаратистките действия на лидера на босненските сърби Милорад Додик.

Додик вече предприе няколко стъпки за обявяване на независимостта на Република Сръбска и въоръжи хиляди членове на паравоенни организации.

Политиците в босненската столица Сараево се подготвят за евентуален опит за отделяне на Република Сръбска. Ако това доведе до въоръжен конфликт и ако босненските сърби бъдат подложени на военен натиск, напълно вероятно е Белград да изпрати свои танкове в Босна, за да подкрепи босненските сърби.

Следователно не е изключено да се стигне до нова война на Балканите

Как би реагирала администрацията на Тръмп?

Напълно неясно е как САЩ биха реагирали на подобна ситуация при управлението на Тръмп. Един от горещо спряганите кандидати за поста държавен секретар при Тръмп е бившият посланик на САЩ в Германия Ричард Гренел.

Гренел и зетят на Тръмп, Джаред Къшнър, имат големи бизнес интереси в Сърбия. /БГНЕС

Последвайте Faktor.bg в