В дебата за ЕС темата за разширяването тотално отсъства, а това дестабилизира периферията. Това каза в предаването "Събота 150" на БНР Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения:

Нещо повече - самата философия за оформящото се за предпочитан вариант - на различните конфигурации - не чертае нищо позитивно за страните-кандидатки. Това по-скоро ги осъжда на перманентно кандидатстване във всеки един от многобройните квазиформати на Съюза и сериозно накланя пред страните от региона (Западните Балкани - бел. ред.) реалната алтернатива "или евроинтеграция, или национализми" във втората посока.

Кючуков дефинира дебата, отворен от Бялата книга на Жан-Клод Юнкер като огромен плюс, защото той по думите му дори е закъснял. Дебатът излиза от чисто политико-експертната сфера и се обръща и към гражданите, смята Кючуков, като същевременно алармира за някои рискове: 

От друга страна бързата реакция на четиримата лидери, които ясно определиха една посока, по-скоро беше крачка към затварянето на този дебат, не към отварянето му. Тези четири страни се опитаха да дадат решението, отговора, при това не под формата на дебат. Когато четири от лидиращите страни направят своя избор, това до голяма степен стеснява възможностите на останалите. Тук проличава и нещо, което крие основните рискове във водещата посока. Независимо от петте сценария, очертани в Бялата книга, посоките реално са две. Едната посока е назад, към Европа на нациите и национализмите. Втората посока е към по-нататъшна развитие на евроинтеграцията. Това, което се забелязва в момента, бих го нарекъл своеобразно бягство на богатите в ЕС – първо на Великобритания от ЕС, а сега се очертава на група страни заедно с ЕС, ограничавайки автентичния Съюз в рамките на едно по-тясно ядро.

Т.нар. Европа на различните скорости влиза до голяма степен в противоречие със самата идея за ЕС, защото институционализира вътрешните разделения и парцелирането на Съюза, замислен като единен, смята още Кючуков: 

Идеята за многото скорости изглежда запазва конструкцията при всички налични противоречия. Но за мен проблемът е, че тя прави опит да се тръгне едновременно и в двете посоки - и напред, и назад. Боя се, че това разкрачено политическо положение няма да е най-стабилното. Неслучайно една от основните ценности на ЕС е възможността да се развиват съвместни политики. Съюзът не може да бъде стабилен, ако се задълбочават вътрешните противоречия и различия в нивата. разделянето на различни скорости по-скоро ще доведе до това задълбочаване.  

Срещата Путин-Ердоган препотвърди дългосрочния стратегически характер на сътрудничеството между Русия и Турция както в сферата на енергетиката, така и в икономиката като цяло, отчита още експертът:

Оттук нататък, дали това партньорство ще отиде отвъд геополитическата конюнктура и ще придобие стратегически измерения и в политическата област, ще зависи основно от динамиката на процесите в Сирия и в международен план, доколкото руско-турското сътрудничество очевидно е една изгодна и за двете страни алтернативна писта за тяхното международно присъствие и утвърждаване като глобален фактор.

На въпрос изгодни ли са за Турция и Русия процесите на дезинтеграция в ЕС, Любомир Кючуков отговори:

Това без всякакво колебание това им отваря поле за маневри. Нека не забравяме, че дори страна-членка на ЕС, каквато беше Великобритания, потърси алтернативна писта за периода си след евентуалното излизане от ЕС първо в посока Вашингтон, след това в посока Анкара.